ЛИЦАТА 

Индиана Джоунс от село Баня играе салса в Куба

От момента, в който слезеш от самолета и стъпиш на летище „Хосе Марти”, Хавана те пленява и остава завинаги в спомените ти. Това е един невероятен град, който всеки човек трябва да види. Това твърди Красимир Колев, който е обиколил всички европейски столици и е посетил Египет, Кения, Занизибар, Кабо Верде, Никарагуа. Хавана е несравнима, споделя той. Най-много подхождат думите на Хемингуей, че тя е безкраен празник, макар че този забележителен писател ги е изрекъл за Париж. Ала пък избрал да живее по-дълго в Хавана.

40-годишният Красимир Колев е ветеринарен лекар. Живее в Баня, а през по-голяма част от времето изнася лекции и води курсове в целия свят. Заради тези пътувания приятели и колеги го наричат д-р Индиана Джоунс, пише „Марица“.

В Хавана отидохме неголяма група ветеринарни лекари от няколко държави – Русия, Гърция, Германия, Франция, Италия. Българин бях само аз. Пътувахме с директен полет от Мадрид, движихме се заедно със слънцето и когато пристигнахме на летище „Хосе Марти”, едва се здрачаваше. Беше февруари, а там беше лято, когато кацнахме, температурата бе около 20 градуса, разказва д-р Колев.

Духът на Хавана те завладява в мига, в който стъпиш в нея. Когато вървиш по улицата или седиш в заведение, внезапно се появяват група музиканти. Те пеят и танцуват и магията е толкова силна, че ти неочаквано ставаш част от тази група. Всеки път се оказвах във вихъра на купона. Това преживяване е неописуемо красиво – ритмите на кубинската музика, цветовете на дрехите, слънцето, декорът на улицата или заведението създават неповторима атмосфера. А после колегите от Куба ми направиха неочакван подарък – заведоха ме на курс по салса. Първоначално много се стъписах. Но после се отпуснах и се оказа, че не е толкова трудно, а е и много приятно. В Хавана има огромен брой такива школи, това е част от туристическия бизнес. Моята учителка по танци бе красива мулатка, доста по-млада от мен. Урокът, който в началото ме притесни, за жалост бе само няколко часа.

В Куба хапнах лангуста – деликатес дори за заможните европейци. По крайбрежието на Карибско море в Куба вече има много малки частни ресторантчета, където предлагат току-що уловени и приготвени лангусти. Цената за една е направо безбожно ниска – едва 5 долара, докато в Европа тя е няколко пъти по-висока. В Куба много ценят храната и никога не си позволяват да я пилеят. Страната има население около 12 милиона души, основното месо, което консумират, е свинско и пилешко, разказва Колев.

Там ял най-вкусното свинско на света. Не знаел на какво се дължи този вкус, защото най-често го приготвяли по традиционния и за нас начин. На много места се предлагало и парче месо от току-що изпечено на шиш прасе. Приготвяло се досущ като нашето чеверме, само дето на шиша вместо агне се въртяло 40-50- килограмово прасе.

Вкусът му е удивителен. Гарнитурата може да е от ориз или черен боб – традиционни храни за Куба. Това парче месо от печено на шиш прасе върви много добре с кубинска бира – там вино почти не се пие. Разбира се, пие се и прочутият кубински ром, но не със свинско. Към него задължително върви кубинската пура. Има поне 100 вида кубински ром, сред тях са питиета с изключително високо качество и съответно на баснословна цена, казва Индиана Джоунс от Баня.

Но сред най-ценните моменти, които преживях в Куба, са и тези, свързани с България, споделя Колев.

През времето на социализма в Куба са работили около 40 000 българи. Те били основно ветеринарни лекари, зооинженери, агрономи, строителни и хидроинженери. Българската колония от специалисти и работници била в Сиенфуегос, удивително красив град на брега на едно най-красивите морета в света – Карибско. Сиенфуегос е единственото населено място в Куба, основано от французи. А преди няколко десетилетия там български инженери са изградили завод за производство на съоръжения за напояване. Заводът се е казвал „Васил Левски”. В него има бюст на Апостола.

На един от площадите в кубинската столица има и плоча с надпис на испански и български, който гласи, че в чест на 1300 години от създаването на българската държава България подарява на Хавана къс от крепостната стена на първата българска столица Плиска. Този камък бил донесен и поставен там от Людмила Живкова.

За България, ала отпреди двадесетина години, напомнят и автомобилите. Не само в Сиенфуегос, но и в Хавана и във Варадеро е съвсем обичайно да видиш москвич. Има много москвичи, много лади, дори и волги. Бившите соцвозила са почти 50 на сто от всички автомобили в Куба, останалите 50 на сто са от времето преди революцията – това са старите американски коли. Всички автомобили в Куба са отлично поддържани. Има и нови, те се срещат доста рядко и почти без изключение са европейски – германски, френски, италиански. Не забелязах да има нови американски коли, споделя д-р Колев.

За жалост старата част на Хавана започва да се руши, но сега има програма на ЮНЕСКО, която се стреми да съхрани и консервира тези сгради.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment