ЛИЦАТА ТЕМА 

Историята на жената, която се излекува от терминален рак на гърдата

Нейното име се появи през седмицата във всички големи световни медии. Надали Джуди Пъркинс е предполагала, че тя ще се превърне в първата жена в света, която ще бъде излекувана от терминален стадии на рак с множество метастази из всички органи. Нова, все още експериментална терапия, се оказва нейното спасение.

Джуди Пъркинс е инженер от Флорида. Тя е на 49 години, когато научава, че е сред избраните за радикалното лечение, след като множество химиотерапии се оказват безполезни за нейния стадий. Медиците от Американския национален онкологичен институт в Мериленд казват, че отговорът на организма на Джуди към лечението е „малко чудо” и констатират пълно изчезване на раковите клетки от тялото й. Тя даде интервю за предаването „120 минути“ по БТВ.

– Изключително ми е приятно да Ви видя. Как сте?

– Чувствам се страхотно. Минаха две години, откакто получих новината, че съм излекувана, и се наслаждавам на всеки ден.

– Джуди, това е наистина невероятна история и надявам се да послужи като стимул, като мотивация и за медицината, и за фармацевтичните компании, а и за хилядите, хилядите жени, страдащи от рак на гърдата. Личната Ви история – кога разбрахте, че имате този рак, рак на гърдата?

– За първи път чух диагнозата рак на гърдата през 2003 г. Тогава беше в много ранен стадий, направиха ми мастектомия и се върнах веднага на работа. Повече не го и мислех. Но се появи отново, десет години по-късно, като този път вече беше метастазен и ми даваха още три години живот.

– Как се почувствахте, когато чухте тази диагноза, че Ви остават още три години?

– Беше голям шок. Мислех, че съм приключила с рака. Бях едва на 47-годишна възраст тогава, омъжена с двама малки сина. Беше тежко за преживяване. Но с рак на гърдата живеем по-дълго, отколкото с много други болести. Затова се върнах в старата си роля на пациентка с рак на гърдата.

– През какви лечения започнахте да преминавате, как се промени животът Ви?

– Започнах с химиотерапия, която действа близо четири месеца, след което имах няколко лечения с хормонална терапия. Състоянието ми се влоши и продължих с още химиотерапии, участвах и в едно клинично изследване с инхибитор, което действа още около шест месеца и накрая разбрах за това изследване.

– Имаше ли момент, в който да си казахте „Ще спра всички лекарства, не мога повече, нямам сили да продължа”?

– За това клинично изследване първо се подлагаш на операция, за да се открият клетките за лечението, това се случи през август месец 2015 година, след което трябваше да изчакам четири месеца, за да развият клетките. Така че знаех, че лечението идва, но докато го стигна, през декември 2015 г., бях в много по-лошо състояние. Подготвях се нещата да не се получат и бях изключително приятно изненадана, когато наистина стана.

– Как разбрахте всъщност, че има ново лечение, което може би ще е последната Ви надежда?

– Участвах в семинар за жени, преборили рака на гърдата, и се срещнах с доктор Стефани Гоф, която е един от изследователите към Националния институт по здравеопазване. Тя ми обясни как протича това изследване и осъзнах, че бях подходящ кандидат да участвам в него.

– И как работи това лечение? Идва важният момент – как работи това лечение? Какво научихте за него?

– Работи така – премахват тумор и намират някои бели кръвни клетки, борещи се срещу рака. Те просто не могат да се множат и докторите извличат тези Т-клетки, развиват ги като армия, след което ги вкарват обратно в кръвообращението и те унищожиха целия рак.

– Тоест те взимат Ваши имунни клетки, по някакъв начин ги подсилват лабораторно, размножават ги и ги инжектират във Вашата кръв, връщат ги във Вашето тяло и те се справят с тумора, правилно ли разбирам?

– Да, взимат клетките, но не ги променят, само ги размножават – получих 81 милиарда такива клетки.

– А как се чувствахте по време на това лечение? Колко инжекции, колко процедури Ви бяха достатъчни, за да чуете, че вече нямате рак, нито разсейки?

– Процедурата е такава, че има една седмица високодозова химиотерапия, която убива имунната система, за да може при инжектирането на Т-клетките те да не се борят с имунната ти система. След това получаваш клетките и после, в моя случай, приех 7 дози протеин, наречен интерлевкин 2, в което всъщност развиваха клетките. Той е тяхната „храна”. Опитват се да дадат на пациента възможно най-много от него, което радва клетките, но пък не радва пациента толкова много.

– Вероятно сте права. Всъщност, кажете ми реакцията Ви, когато разбрахте, че лечението е проработило успешно във вашия случай? Как влезе докторът, какво каза?

– Ами, в моя случай имах тумор, който усещах и знаех, че нещата се получават. Дори преди да си тръгна от Националния институт по здравеопазване виждах, че туморът се смалява, и през следващите близо две седмици туморът изчезна. Знаех, че се получаваше. Но истинската новина получих през март, когато ми направиха компютърна томография – тогава се получават истинските резултати.

До март месец, туморът ми се бе смалил с 60 процента. Първоначално бях сигурна, че това означава, че оставаха 40 процента от рака, който да се върне и да ме убие. Аз бях много притеснена от резултатите, но докторите бяха развълнувани и ми казаха, че когато на пациент лечението му повлияе по такъв начин, обикновено се излекуват. В моя случай беше така. До май месец всичките ми тумори бяха изчезнали.

– И сега един изключително важен въпрос. Колко жени бяхте в тази програма и всички ли успяха да бъдат излекувани? Всички ли бяха излекувани? Или имаше и такива, при които лечението не проработи?

– Изследват това лечение от десет години и са постигнали значителен успех при пациенти с меланома с около 50 процента успеваемост, мисля, че имат голям успех и при пациенти с лимфома. В клиничното изследване, в което участвах, искаха да разширят обхвата и към други метастазни видове рак. При ракът на гърдата има по-малко мутации, отколкото при меланома – той е „студен” рак, в сравнение с меланомата, който е „горещ” рак. В моя случай, с рак на гърдата, знам, че три жени сме преминали лечението и аз съм единствената оцеляла.

– Вие сте единствената – може ли да повторите това?

– Има само три пациентки с рак на гърдата, които сме лекувани, и аз съм единствената оцеляла. Лекували са други пациенти с други видове рак. Мисля, че има още един пациент с бъбречно-клетъчен карцином, който още е жив и още един пациент с рак на черния дроб, който също е жив.

– Разбирам. В случая лечението е проработило при вас, но при други за съжаление не е проработило. Как се чувствахте по време на лечението, как работеше вашата психика, описахте го много мъчително в началото – по-мъчително от химиотерапията ли дори?

– Най-тежкото е химиотерапията, която срива имунната система, и интерлевкините, които те карат да се чувстваш изтощен. А и треперех неконтролируемо – наложи се да ми дадат лекарство за отпускане на мускулите, за да спра да треперя. Понякога има странни странични ефекти, но най-вече просто наистина губиш всякаква енергия. Отне ми близо месец, преди да бъда отново на линия.

– Съпругът Ви е бил през цялото време до вас, вашите деца. Гледате на това като постижение на лекарите или постижение на Господ, подарък от Господ дори?

– Мисля, че е комбинация и от двете.

– Колко време трябва да мине, за да се намери универсален лек и мислите ли, че това е пътят – лечението, през което Вие преминавате – към пълната победа над рака на гърдата?

– Ракът на гърдата е много просто словосъчетание, а ракът е много сложно заболяване. Ракът на всеки човек е различен и единствен по рода си. Мисля, че колкото повече разбираме за имунната система и колкото повече можем да научим как да подсилваме имунната система, за да се бори със заболяванията, това би било интересно да се проучи. Не знам дали някога ще имаме лек за всяко заболяване.

– Искам да Ви попитам следното – за да не даваме напразни надежди на хората, мислите ли, че подобно лечение е бъдещето към пълната победа над рака на гърдата?

– Мисля, че е много рано. Знам, че това дава много надежда на хората, но според мен съм едва първата пукнатинка в стената и ще мине време, преди цялата стена да може да рухне.

– Много Ви благодаря. Какво бихте казали на жените, които в момента се борят с това заболяване в България?

– Не съм запозната със системата за здравеопазване в България, но като пациент е полезно да се образоваш, да бъдеш свой защитник, да обръщаш много внимание и да правиш каквото можеш, за да удължиш живота си и да подобриш качеството на живота си, доколкото можеш.

– И накрая, ние след няколко седмици имаме и обещание от болницата, в която Вие сте се лекувала, за интервю, но това лечение все още експериментално ли е, може ли чужденци да се възползват от него, колко струва?

– Доколкото знам, към момента Националните институти по здравеопазване приемат само граждани на САЩ за клиничното изследване, но който е приет в изследването, в което и да било изследване – нищо не струва за тях. Всичките разходи са покрити.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ