ТЕМА 

Отказ на лопатите разбил военния хеликоптер Ми-17

Технически проблем, свързан най-вероятно с отказ на лопатите, е една от версиите за разбиването на военния хеликопер Ми-17. При авиокатастрофата, която е най-тежката от 2003г. насам за 24-а Авиобаза Крумово, загинаха командирът на екипажа капитан Пламен Пантилеев на 48 години и вторият пилот капитан Стоян Неделчев на 45 години. Бордният техник о.к. Алексей Каменов на 47г. оцеля по чист късмет, защото вертолетът е паднал на земята на дясната си страна, а мъжът е стоял в лявата част на машината. Ми-17 се разби от около 20 – 30 метра височина при тренировка на учебна задача – способа „бързо въже”, на малко повече от 300 метра от пистата на гражданското летище „Пловдив” в 20,30 часа на 11 юни т.г.

„Това е вертолетът, който носи българското знаме на Гергьовденския парад”, каза зам.-командирът на ВВС бриг. ген. Петьо Мирчев.

По време на катастрофата на гражданското летище е имало около 500 посрещачи на полет от Лондон. Хората са станали преки очевидци на падането на въртолета, като по думите им от машината се е чуло нещо като взрив, след което е паднала на земята. Някои от тях дори са снимали клипчета секунди преди трагедията, тъй като военният хеликоптер е изпълнявал задачата си близо до пистата и за тях е било интересно да го наблюдават. „Ще се свържем с тях и ще ги помолим да ни изпратят видеата си”, казаха от военно-окръжната прокуратура в Пловдив. Разразилата се минути по-късно трагедия е шокирала посрещачите. Те се притеснили за сигурността на близките си, които са чакали.

Според министъра на отбраната Красимир Каракачанов обаче не е имало никаква опасност за пристигащите граждански полети. „Не се лети над летището, а в негова близост, но не и над терминала. Нормална практика е да има взаимодействие между ръководството на полети на гражданското летище и на военното. Така че когато идва граждански самолет, военните полети се преустановяват до кацане на самолета”, каза зам.-командирът на ВВС бриг. ген. Петьо Мирчев. По думите му въртолетът е паднал на безопасно отстояние от терминала.

„Не вярваме причина за разбиването на хеликоптера да е повреда в опашния винт. Ако има такава повреда, машината се завърта на място, но не губи рязко височина. А и екипажите ни са добре тренирани при такава авария”, обясниха служители на авиобазата. Тяхната версия е, че най-вероятно е имало повреда в автомат отклонителя на лопатите на въртолета. „Опашният винт не е подемен и въпреки ниската височина, на която са изпълнявали задачата си, не би бил причина, ако се повреди, машината да се разбие. Най-вероятно е или дефект в автомат отклонителя, или в системата за управление. Но системата за управление е дублирана и остава версията за автомат отклонителя”, обясниха за Агенция Монитор експерти. „Няма данни за човешка грешка. Разследването се провежда интензивно, след събиране на необходимия обем доказателствен материал, ще бъдат назначени съответните технически експертизи”, съобщиха от Военно-окръжна прокуратура, откъдето са поели разследването.

Оцелелият борден техник сам е излязъл от кабината на хеликоптера след разбиването му на земята. О.к. Алексей Каменов в хеликоптера от лявата му страна, а машината е паднала надясно, което буквално е спасило живота му. След като сам е излязъл от въртолета, е вървял, въпреки травмите си, около 100 метра, разказа министър Каракачанов. Бил е откаран в УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив със счупен глезен и потрошени ребра, а няколко часа по-късно е бил превозен до ВМА София. Той е бил контактен и без опасност за живота. „Лично не съм говорил с него. Синът му е говорил”, обясни в нощта на авиокатастрофата командирът на авиобазата бриг. ген. Димитър Иванов.

Две паралелни разследвания са започнали за авиокатастрофата. Едното е на военно-окръжната прокуратура, а второто е на отдел Авиационна безопасност. „Няколко версии ще бъдат издигнати и всички ще бъдат проверени”, заяви шефът на Военна полиция бриг. ген. Борислав Сертов.

Екипажът не е имал време за реакция

Екипажът на разбилата се машина не е имал време за реакция, съобщи командирът на 24-а Авиобаза Крумово бриг. ген. Димитър Иванов. По думите му не е имало съобщения за някакви повреди по време на полета от загиналите по-късно пилоти.

„По данни на очевидци въртолетът се е завъртял на 180 градуса и е последвало падане. Много съжалявам, трудно ми е да преживеем такава загуба”, коментира командирът на авиобазата. „Пилотите не са сигнализирали за проблем в самолета, тъй като е нямало време. Хеликоптерът е бил на около 30 м. височина, когато е паднал. Представете си с каква скорост пада тази тежка машина. И първата грижа на пилота е да направи нещо да овладее машината. Това е, което има като информация от хората, които са наблюдавали полета. Оцелелият пилот ще даде показания”, обясни още Каракачанов.

Преди трагедията, в същия ден, въртолетът, който е на въоръжение в 24-а Авиобаза Крумово от октомври 1989г., е имал други 3-часови полети. Изпълнил е учебна задача край полигона в Црънча, в която са участвали и Специалните сили. На машината са летели други екипажи, които също не са докладвали за технически проблеми. Такива не били забелязани от техниците на авиобазата при рутинните проверки при кацането и излитането на въртолета. Разбилият се Ми-17, съветско производство, е преминал през основен ремонт в завод „Терем Летец” София през 2016г. Оставали му още 200 часа нальот преди следващия ремонт и евентуално удължаване на ресурса.

Загиналите пилоти са опитни, оставят 4 деца сираци

Загиналите пилоти кап. Пламен Пантилеев – командир на екипажа и вторият пилот кап. Стоян Неделчев, са били много опитни. Пантилеев е имал над 600 часа нальот, а Неделчев – над 500. Затова и причината за човешка грешка е почти изключена, но и тя ще бъде разследвана, увери в нощта на катастрофата военният министър. И двамата са били женени, с по две деца, които сега остават сираци.

Капитан Пламен Пантилеев е бил командир на авиационно звено във военно формирование 32 040 – Крумово. Във Въоръжените сили служи от 1994 г. Роден е на 14 юни 1970 г. в гр. Бяла, област Русе. Завършил е висше образование във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия през 1994 г. със специалност „летец-пилот“ за Военновъздушните сили (ВВС) на вертолет. Летец-пилот ІІ клас с над 600 летателни часа. Летял е на L-29, Bell 206 и Ми-17. Награждаван е многократно от командирите си със служебна благодарност и от началника на отбраната.

Капитан Стоян Неделчев е бил щурман на вертолет в авиационно звено на военно формирование 32 040 – Крумово. Във Въоръжените сили служи от 1997 г. Роден е на 31 януари 1973 г. в гр. Елхово. Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия през 1997 г. със специалност „летец – пилот“ на вертолет. Летец-пилот ІІІ клас с над 500 летателни часа. Летял е на Ми-2, Ми-8 и Ми-17. Награждаван е многократно със служебна благодарност.

„Капитан Неделчев е от Елхово, а кап. Панталеев е от Бяла, Русенско. Те имат стаж, нальот, хора с опит, така че тук според мен не може да се говори за пилотска грешка, тъй като упражнението, което се изпълнява няма никаква сложност, която да изисква специални умения или маневри, които могат да доведат до някаква подобна грешка, какъвто бе случаят миналата година във Варна. Най-вероятно, но нека все пак да се произнесе комисията, става въпрос за техническа неизправност, която се е появила – това е четвъртият полет на хеликоптера за деня с учебна цел”, коментира в нощта на авиокатастрофата министър Каракачанов.

Изпълняваната задача „бързо въже” била рутинна тренировка

Пилотите, които са изпълнявали за време, учебната тренировка за способа „бързо въже”, са я били тренирали многократно. Това била буквално рутинна задача за тях. „Това е полет за аварийно-спасителна работа. Въртолетът подхожда над площадка, при което трябва да се снижи и да извърши или кацане, или да спусне някой по въже. Между 30 и 50 метра е нормалната височина, която е тренирана хиляди пъти. Основно вертолетите изпълняват полетите на такива височини”, каза командирът на авиобазата бриг. ген. Димитър Иванов. По думите му през 2016г. Ми-17 е бил ремонтиран в завод „Терем Летец” София, като му е бил удължен ресурсът. Оттогава до момента на инцидента е направил около 300 летателни часа от общо 500. От производството си през 1989г. машината е летяла общо 2800 часа.

Военната авиобаза Крумово и гражданското летище „Пловдив” ползват една и съща писта за кацане при изключително добра съвместна работа между гражданското РВД и военните им колеги.

Военният министър: ”Модернизацията е закъснял процес, много политици дрънкат глупости”

Авиокатастрофата с Ми-17 и двамата загинали пилоти вдигна на крак цялото МО и ВВС ръководство. Малко преди полунощ на 11 юни т.г. по спешност в 24-а Авиобаза пристигна министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Той беше заедно със зам.-командира на ВВС бриг.ген. Петьо Мирчев, който е и бивш командир на авиобазата, както и с ген. Андрей Боцев – началник на отбраната, и с командира на 24-а Авиобаза Крумово бриг. ген. Димитър Иванов.

„Модернизацията за съжаление е закъснял процес. Закъснял с много години, защото много политици дрънкаха глупости и ги слушам още ги дрънкат, че не ни трябват средства за модерно въоръжение или ремонт на наличната техника. Но освен средства за превъоръжаване, са нужни средства за наличната техника, която носи и дежурствата, която изпълнява и задачите. Една от единиците, която аварира, е част от тази техника, която трябва да бъде поддържана. Тя е годна, здрава, но трябва да се поддържа, за което трябва да се отделят необходимите средства”, бе категоричен военният министър. Той изказа съболезнования на семействата на загиналите пилоти.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment