ТЕМА 

Успехът на матурите е рекордно висок, но никой не знае защо

На фона на слабото представяне на зрелостниците през последните години тазгодишното издание на държавните зрелостни изпити е парад на добрите новини. Абитуриентите от випуск 2018 са постигнали най-високите оценки по математика, откакто бяха възстановени матурите през 2008 г. – 70 точки от 100 възможни. Зрелостниците като цяло са повишили, макар и незначително, оценките си по български език, както и по още 8 предмета от общо 13-те, върху които са полагали изпити за втора матура, като английски език, история, философия, география и др. По-лоши резултати има само по биология, химия, испански, италиански и френски език.

Както и при лошите новини от минали години, така и сега от МОН не се ангажираха да анализират на какво се дължи по-доброто представяне. „Става дума за тенденция, която, макар и не драстично изразена, е удовлетворяваща за нас“, коментира зам.просветният министър Таня Михайлова. „Всеки випуск е коренно различен от останалите“, бе краткото обяснение на експертите.

Най-чувствително подобрение има по математика. Средният брой точки е 70.4 точки (равнозначен на „много добър“), докато година по-рано той бе 62.4 т., а през 2016 г. – 66.1 т. Двойките също са по-малко – делът им намалява от 3.95% на 3.09% (колкото горе-долу бе и през 2016 г.). Отличните оценки пък се увеличават – от 30% през м.г. на 46% през т.г.

Шефът на Съюза на математиците проф. Николай Николов коментира за „Сега“, че би могло да се каже, че задачите по математика са с един нюанс по-лесни от м.г., макар че като цяло са съпоставими. Според него най-логичното обяснение е, че тази година са се явили много по-мотивирани кандидати. Данните освен това показват, че избралите изпита по математика са намалели – ако м.г. са били 2861, то т.г. те са 2460. „При по-малко кандидати е логично да има по-високи резултати“, коментира проф. Николов. Явно има целенасочени усилия за работа по математика, предполагат от МОН.

На изпита по български език пък средният брой точки, постигнат от зрелостниците, е 53.94 т., отговарящ на оценка „добър 4.24“. Подобрението спрямо м.г. е незначително – тогава средният резултат бе 52.57 т. (или „4.13“). Тук също са регистрирани повече оценки „добър“ и „много добър“, както и по-малко двойки и тройки. Отличните оценки по български остават почти толкова, колкото и м.г. – 12.45%.

Любопитно е, че заявления за първата задължителна матура по български език са подали 55 хил. ученици, а допуснати са били само 52 хиляди, тъй като останалите не са успели да приключат годината. Реално са се явили 51 088 дванадесетокласници.

От министерството отчетоха, че се увеличава процентът на зрелостниците, които създават текст на матурата по български език. Все повече ученици избират да пишат есе вместо интерпретативно съчинение. Най-много те се затрудняват при възприемането на смисъла на даден текст, при строежа на художествена творба и характеристиката на творчеството на посочен автор, както и при пунктуацията в просто изречение, уместната употреба на думи и др. Невероятно, но факт – все още има абитуриенти, които, вместо да създадат текст, преписват посоченото произведение. Т.г. стихотворението „Вяра“ на Н. Вапцаров са преписали 3.1% от зрелостниците, за което, разбира се, са получили двойка. Редки били случаите на преразказ на даденото произведение, което се прави на външното оценяване в седми клас.

От МОН подчертаха, че т.г. нараства процентът на отличните оценки освен по математика и по физика, английски и немски, което според министерството говори за повишена мотивация и добра преценка при избора на втора матура.

От 2022 г. правилата за матурите ще бъдат променени. Първата задължителна матура ще си остане по български език и литература. За втория изпит обаче няма да се избира измежду останалите 13 предмета, както досега, а само между профилиращите предмети, които ученикът е изучавал в последните 2 г.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment