ЛИЦАТА МОНДИАЛ 

Лука Модрич: Война, футбол и нещо повече от финал на световно първенство

Вероятно в момента няма по-разпознаваем и обичан хърватски футболист от халфа на Реал Мадрид Лука Модрич. Той е основен играч, както в редиците на „белия балет“, така и при „шахматистите“.

Роден през 1985 година, едва на шест годинки Модрич се сблъсква с тежкия живот. Нещата в родината му така се завъртат, че на тази крехка възраст животът вече с всичка сила „блъска“ крехката му душа.

В близост до дома си той се превръща в бежанец, след като сърби застрелват дядо му. Момент, който завинаги ще остане в съзнанието на полузащитника. В социалните мрежи се появи лиричен разказ за живота на футболиста, който за броени часове трогна десетки хиляди читатели.

„Старият човек тръгнал с добитъка си към хълма в онази декемврийска сутрин на 1991 година, защото това е нещото, което е правел всеки ден, без значение дали има дъжд или слънце, зима или лято е. Той тръгнал с животните към хълма и никога не се е върнал.

Няколко мъже в полицейски униформи го арестували. Законно или не, полицейски служители или не, това е без значение. В този район властта държи този, който е с пистолет, а не с лист хартия.

Криминалното проявление на дядото е това, което е било типично по тези разграбени от сектантството места – не е един от тях. Като другите. Като враг. Неговото престъпление не е било нещо, което той е направил – той си е бил такъв. Той е бил хърватин, те са били сърби.

Мъжете завели него и няколко други мъже в близкото село Йесения и там били екзекутирани. Старецът оставил зад себе си семейство, което обичал, както и то него. Най-вече 6-годишния внук, който носи неговото име. Сега момчето се покланя на дядо си.

Името е Лука Модрич, а тази неделя това малко момче, което сега е на 32 години, ще води страната си на финала на световното първенство.

Футболът често ползва езика на войната: удар, стрела, воле, атака, отбрана, бомбардиране. Модрич, подобно на всичките си сънародници, знае разликата между реалността и играта. Знае също така, че в Хърватия човек винаги е обвързан с другия, защото те са историята на тази малка, горда нация.

След като неговият дядо бе убит, къщата на семейство Лука е изгоряла и е трябвало да живеят в хотел от години. Не скъп, комфортен, а мизерен и рушащ се в родния им град Задар. Когато огнестрелните оръдия поразявали градчето (което често се е случвало), малкият Лука влизал във въпросната сграда, чакайки ужасът да спре. Когато е било спокойно обаче, той не пропускал да играе футбол на паркинга на хотела. Понякога с други деца, понякога сам. Това го правел и за да избяга от мрачната, изтръпваща реалност, че живее във вечно състояние на конфликт.

Бил е малко дете, твърде малко, за да бъде поет от местните хайдушки дупки. В крайна сметка той играе на 18-годишна възраст в босненската лига за Жрински Мостар, където съотборници и опоненти открили две неща за това дете – има всички качества да стане добър футболист и може да се грижи за себе си.

В следващите 15 години той минава през Динамо Загреб, Тотнъм, а сега е в Реал Мадрид. Журналистът на таблоида „Гардиън“ го нарича „малко момче, облечено като вещица“, но това не пречи сега да е един от най-добрите играчи в света. Посредник на страхотни таланти, един от малкото, който може да прегърне времето и пространството на волята си.

А за всички тези таланти, може би най-великият е този: да накара другите да играят по-добре. Когато обикновеното подаване е най-добрият вариант, когато той трябва да задържи топката за няколко мига, така че съотборниците му да могат да заемат по-добри позиции, когато трябва да се отдръпне след друга грешка, това е, което прави.

Той не е един от тези суперзвезди, чиято работа на терена привлича вниманието и играта, чието присъствие потиска другите десет мъже, които носят фланелка със същия цвят като неговия. Той е върховният лидер, именно защото не прави всичко за себе си. Няма да го намерите да се търкаля наоколо, сякаш току-що е стъпил на противопехотна мина, или е разкъсал ризата си, когато е вкарал, или е стоял там, изглеждайки вцепенен, когато нещата не вървят както трябва. Оставя тези неща на Неймар, на Роналдо, на Меси… Те вече са си у дома. Той все още е там.

И неговият отбор го обича. Когато пропусна дузпа в края на мача срещу Дания, неговият съотборник Иван Ракитич събра другите и им каза: „Слушайте, Лукита ни измъкна от прекалено много ситуации. Сега трябва да му го върнем“. Хърватите игнорираха пропуска от бялата точка и спечелиха последвалите дузпи, а Ракитич бе автор на печелившия удар.

Но ако искате да знаете какво представлява Модрич, ето още един пример: Само няколко минути след изпуснатата дузпа, той се нагърби с отговорността да изпълни още един наказателен удар, а срещу него застана Каспер Шмайхел, който се опита да го провокира. Успя ли втория път? Разбира се.

Лесно е да се разбере, но трудно може да се почувства какво означава това за хърватите. Най-известният образ в английската футболна история е този на Боби Мур, вдигайки световната купа. Най-известният образ в хърватската футболна история е този на Звонимир Бобан, ритайки полицая Рефик Ахметович.

Това беше по време на двубой между Динамо Загреб и Цървена звезда през 1990 година, малко след като Хърватия гласува за отделяне от Югославия. Бобан видя полицая, който злоупотреби с поддръжници на Динамо по време на размирици, и се нахвърли върху него“.

Днес, след 112 мача за националния отбор на Хърватия, Лука Модрич ще изведе с капитанската лента „шахматистите“ в най-важния мач в историята им – финалът на световното първенство.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ