ЗДРАВЕТО 

Болни сливици и очи? Погрижете се за дебелото черво

Когато страдаме от очни заболявания, чести възпаления на сливиците и белия дроб, проблеми със слуха, това се дължи на нарушената функция на дебелото черво. Ще попитате: ”Но как? Какво общо има това черво със сливиците например?“

Има, и то много общо! В Източната медицина това познание не е екзотика, а отдавна известно и практикувано. От здравето на дебелото черво зависи доброто функциониране на всеки орган в тялото ни. Причината е, че по така важното черво има участъци, които ”отговарят“ за всеки от органите по тялото ни. Когато има замърсяване на някои от тези части от дебелото черво, задържане на отпадни продукти в него за по-дълго време, страда съответният орган, който е проектиран в дадения участък на червото, пише Здраве.то.

Преди да се достигне пределната точка на интоксикация и увреждане на дебелото черво, тялото излъчва предупредителни сигнали. Те могат да бъдат както под формата на спазми или запек, така и като симтоми на умора, стрес и нервност.

Както споменахме, очите и ушите също имат свой участък на съответствие в дебелото черво. Към логичната връзка между тези органи ще добавим две неща, които са съществени. Първото е по отношение на оптичната система на окото. Съдържанието на вода в стъкловидното тяло на окото е 99%. Наличието на неорганични елементи в приеманата вода води до тяхното постепенно натрупване в тялото и това причинява уязвимост на оптичната система на човека.

Много проблеми със сетивата, които не са преодолени с години, могат да се решат с три чревни промивки за три седмици, като заедно с това се приемат обилно количество от сокове, зеленчукови и плодови салати. Препоръчителната комбинация за соковете включва моркови, целина, магданоз и цикория.

Второто уточнение е, че, говорейки за взаимоотношения между отделните части на дебелото черво и различните органи и жлези в тялото, не трябва да се търси непременно автоматична връзка. Например, когато в дебелото черво се развие язва, това може да засегне слуховата система. Тогава, ако сме запознати с терапията на дебелото черво, вместо хапчета, ще предприемем серия от чревни клизми. Основание за подобно поведение е, че слуховата система се подчинява на “заповедите“ на хипоталамуса, който от своя страна се командва от хипофизната жлеза, а нейната работа зависи от състоянието на точно определена част от дебелото черво.

След като не чуваме добре с ушите си, а те само предават звуци до мозъка, който им придава смисъл, всеки проблем с дебелото черво (замърсяване и загниване на отпадни материи), който променя вътрешното налягане в организма,

ще засегне вътрешното ухо

Когато стигнем до дясната страна на възходящото дебело черво, се сблъскваме с две свързани заболявания: назален катар и астма. Това, което ги свързва, е общата причина. Независимо от причината за образуване на слуз в горната част на тялото, това води до генериране на слуз в цялото тяло.

Често първият симптом, който се появява при акумулиране на слуз в организма, е кихането. В този случай обикновено мислим, че сме хванали настинка. Истината е, че настинката е тази, която ни хваща. Болестотворната слуз, която се е натрупала в тялото, има магнетичното свойство да привлича по-студената температура, карайки по този начин носът, гърлото или най-често белите дробове да страдат.

Хората, които променят хранителните си навици и се подложат на чревни иригации, могат трайно да се излекуват както от настинки, така и от сенна хрема, астма и други заболявания, предизвикани от натрупването на слуз в организма.

Промените в начина на хранене започват с отказ от краве мляко

(сурово, пастьоризирано и хомогенизирано), то е най-силно слузообразуващата храна. След това се изолират преработеното сирене; нишесте; захар и други храни, натрупващи слуз в тялото.

Имайте предвид, че, докато се получи желаният ефект на вътрешно очистване, могат да са необходими от 12 до 15 или повече клизми под наблюдение на лекар – специалист.

Тъй като сенната хрема касае много хора ще й отделим малко внимание. ”Нейното място“ в дебелото черво се намира близо до прехода от тънкото в дебелото черво. Хранителните останки от тънкото черво, които навлизат в дебелото черво, са съставени от несмляна храна. В нормалния случай по-голямата част се изхвърля от дебелото черво. Но сенната хрема се отключва от голямото количество слуз в тялото. Това важи най-често за тези, които не се замислят какво ядат. Става въпрос за процес, който протича индивидуално в тялото. Полените сами по себе си не предизвикват сенна хрема. Ако го правеха, тогава всеки, който вдишва полени, би имал сенна хрема.

Лигавицата по принцип се нуждае от слуз и тя е жизненонеобходима, но ние говорим за точно определена патогенна (разболяваща) слуз, която се натрупва вследствие на консумиране на определени храни и напитки. Този вид слуз е идеална среда за бързото размножаване на микроби, бактерии и вируси. Точно това я прави патогенна. Ето защо, сенната хрема може да се предизвика и от замърсяване на кръвта, което се причинява от запек.

В пряко отношение с написаното за сенната хрема, течащия нос и проблемите с гърлото и тяхната връзка с чистотата на дебелото черво е състоянието на жлезите в гърлото, известни като сливици.

Прието е да се смята, че сливиците не вършат кой знае каква работа и

когато хронично се възпаляват, просто трябва да се изрежат.

Тъй като общата представа е, че те улавят вируси, микроби и бактерии, едва ли е логично да търсим връзка между тях и състоянието на дебелото черво.

Истината е, че съществува пряка връзка между сливиците, репродуктивните органи и сляпото черво. Ето защо, човек не може да се намесва в това крехко взаимоотношение, без да застраши живота си. Последствията от извадените сливици (тонзилотомия), се проявяват след време под формата на загуба на физическа, сексуална и умствена динамика.

С други думи, заедно със сливиците се отстранява и част от силата и вътрешната енергия на тялото като цяло. Това прави мъжете по-изнежени и неспособни да понасят трудностите, а жените по-малко грижовни, резервирани и губещи интерес към емоционалните връзки. Аргументирано и подробно тези процеси са разгледани в книгата на д-р Калдерони “Хора без сливици“.

За нашето тяло гърлото е входна врата за проникване на елементи на външната среда, в това число вируси, бактерии, микроби.

Когато тялото е чисто, паразитите не могат да виреят в него и умират. За да оцелеят, на тях им трябва гнилостна среда, която да ги храни. Зачервеното гърло е белег за наличие на “гладни“ паразити и нужда от почистване на цялото тяло. Натрупването на слуз в синусите и наличието на големи количества храчки и слуз в гърлото могат да увредят трахеята. Голяма част от излишното количество слуз, което се е натрупало в главата, навлиза и в хранопровода. Тази слуз привлича като магнит патогенните бацили и бактерии.

Трахеята започва от ларинкса и достига до бронхиалните тръби. Ларинксът или нашата “гласова кутия“ също съдържа лигавица. През него минават и храна, и въздух. Когато в тялото и в частност дебелото черво, се натрупат много отпадъчни вещества, които

започват да ферментират и загниват,

ларинксът става лесно податлив на инфекции – от хрема, възпаление с образуване на гной, до дифтерит (остро инфекциозно заболяване).

В средата на дебелото черво е разположен и участъкът, съответстващ на белите дробове. Трахеята, бронхите и белите дробове са свързани помежду си с канал, през който вдишваният въздух доставя на кръвния поток кислород и азот. Бронхите са продължение на трахеята и разпределят въздуха към левия и десен бял дроб, като по този начин предпазват от концентрацията на прекомерно количество кислород в дадена зона на белите дробове, което може да я увреди. Те са покрити с тъкан, състояща се от пласт клетки с ресни, които улавят слузта и другите излишни частици, и ги насочват обратно към ларинкса, за да се изхвърлят. Тази тъкан е съставена и от лимфни възли, нерви и малки кръвоносни съдове. Под този пласт е разположена лигавичната съединителна тъкан, съдържаща по-големи кръвоносни съдове и жлези, известни като трахейни жлези.

Освен кислород, белите дробове доставят на организма и азот, който е необходим за възстановяване на аминокиселините, изграждащи белтъчините в тялото. Те са обвити от ципа (плевра), която се състои от два листа, образуващи помежду си пространство. Когато тя е възпалена, вдишването е съпроводено с болки зад ребрата, а лекарят установява плеврит. Продължителното боледуване на плеврата може да доведе до нейното остро възпаление и прогресиране на болестта.

Бъдете чувствителни към предупрежденията на своето тяло. Най-сериозно се наказва безразличието към това, което ядем.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ