ЛИЦАТА 

С мелодия от „Осъдени души“ изпратиха Никола Манев

С мелодия от филма „Осъдени души“ стотици почитатели на живописеца Никола Манев изпратиха в Чирпан урната с праха му, която бе положена сред цветята в двора на възрожденската Тянкова къща, която художник закупи през 2000-та година, за да я реставрира и превърне в галерия. Близо пет часа продължи поклонението, на дълга опашка, за да положат цветя се подредиха хора от цялата страна.

С мелодия от филма „Осъдени души“ стотици почитатели на живописеца Никола Манев изпратиха в Чирпан урната с праха му, която бе положена сред цветята в двора на възрожденската Тянкова къща, която художник закупи през 2000-та година, за да я реставрира и превърне в галерия. Близо пет часа продължи поклонението, на дълга опашка, за да положат цветя се подредиха хора от цялата страна.

Поради заболяване от Париж не успя да пристигне дъщеря му Сара, която на 25 август склопила клепачите на баща си в болницата.Пак заради болест отсъстваше и брат му, актьорът Добромир Манев, коментира синът на художника Александър, който до последно очакваше появата на майка си , холандката Йохана.

Час преди началото на опелото, отслужено по тъжна ирония на съдбата от свещеника, отец Иван, който преди 18 години кръстил Никола Манев в чирпанския храм „Рождество Христово“ от Париж пристигна пакет с последната палитра на живописеца, няколко четки и бурканчета с бои.

Точно в 14,00 часа на 9 септември удариха черковните камбани, в тази секунда закапаха и дъждовни капки от бездънно синьото небе.

„Небето се прощава с Никола, душата му е вече до дясното коляно на Господа!“ прошепна жена от Чирпан, с която Манев прекарвал летните месеци от детските години в дядовата си къща.Тя припомни, че през пролетта на 2000-та година, веднага след като купил Тянковата къща и обявил намерението си да я подари на чирпанлии,в двора , току до оградата към родната къща на любимия му поет Пейо Яворов засадил фиданка хинап. Като дете се радвал на първите плодове, сравнявал ги с фурмите и обяснявал че те са заредени със слънчев огън. Клонка с узрял хинап бе положена и до урната с праха му.

Минути преди началния час на поклонението върху зелена морава зад Тянковата къща излязоха стотици охлюви, понесли черупките си към сянката на каменните й зидове.

„Никола Манев не принадлежи нито само на Чирпан, нито само на България, той беше Гражданин на Света. Големият художник Веласкес се е интересувал само от едно нещо – от светлина. Манев превърна светлината в шедьовър.Никола е един слънчев човек. Казвам го в сегашно време, защото за него не може да се говори в минало свършено.И може би това е утехата ни…“, сподели, едва сдържайки сълзите си адвокат Хари Хараламбиев, след като направи дълбок поклон и целуна портрета на своя приятел.

„С Никола се запознахме на островчето Сент Луис, недалеко от центъра на Париж, където преди 50 години беше първата му квартира. Току що беше завършил академията, а аз бях начинаеш служител в службата по образование при ЮНЕСКО.Щастлив съм че притежавам 12 него платна, първото е от първата му изложба през 1976 в София, последно се чухме седмица преди да потегли към небето, звучеше бодро, а вече е знаел че часовникът оттиктаква последните му земни часове…Никола беше неистово влюбен в България, тя му липсваше дори ако щете и с отсъствието на някои подправки за любимите му кюфтета по чирпански, които приготвяше за гостите си в кухничката на ателието си…“, разказа Здравко Здравков, преди да положи цвете пред урната с праха на стария си приятел.

Венец от името на премиера Бойко Борисов бе положен край мраморното паметниче в двора на възрожденската къща.Букет с бели хризантеми положи поетесата Елка Няголова, която наскоро със съпруга си Валери Пощаров издаде монография, посветена на живописеца под наслов „Пленникът на светлината“.

„Горда съм, че притежавам над 50 картини на Никола Манев, запознах се него преди четвърт век в една столична кръчмичка, „Трепетлика“ в Лозенец и някак от само себе си се роди приятелството ни.Никола току ще се беше върнах от Франция и много искаше да хапне някъде …кебапчета.Първата картина, с която се сдобих се казва „Парижки комини“. Последната му работа влезе в колекцията ми май преди 4 години, беше я кръстил „Голото дупе“ и на шега казваше, че докато рисувал си представял …Лили Иванова.На 23 август се чухме по телефона и дори се договорихме да отбележим през октомври, със закъснение от 2 месеца 78-я му рожден ден, който не дочака. Трябваше да се съберем в едно мъничко ресторантче край бюста на Едит Пиаф, край ателието му на улица „Пи“ в Париж“ с тъжна усмивка припомни Светлана Роглева, една от дългогодишните меценатки на твореца.

„Роден съм в Холандия, майка ми е Холандка, но покрай баща си установих че истинската ми родина е България. Днес изпращаме тялото му или онова което е останало от него, но духът му продължава да живее.Последните седмици и месеци говорехме по 7-8 пъти дневно, последно ми каза: „Сашо, ти си продължител на Маневия род, продължавай да пазиш това име. И вярвай в България, защото ти си Българин!“, сподели синът на живописеца Александър Манев преди да отлее капка вино върху земята за успокоение духа на татко си.

Две денонощия преди поклонението в чирпанската галерия „Георги Данчов – Зографина“ уредникът Владимир Кондарев подреди изложба в памет на Никола Манев, където подреди творбите на 17 местни автори редом с три платна на вече склопилия очи творец. Сред тях е и последната му работа „Композиция“, слязла от статива му седмица по-рано.Символно в съседство с платното е и бронзовата фигура на Владимир Димитров – Майстора, отлята от голямата скулпторка проф. Мара Георгиев.

„Загубихме талантлив художник, благороден човек и щедър дарител.Разделяме с мъдреца, осъзнал свободата на творчеството и духа като своя необходимост, възприел като съдбовна и вечна своята кръвна връзка и обич към България“, се казва в съболезнователния адрес от президента Румен Радев.

„Вярвам че интересният и пълноценен живот на Никола Манев бе и своеобразен урок по хуманизъм, който той самият разказваше така:“Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят!“, написа до близките на художника министърът на културата Боил Банов.

Поради кончината на твореца от община Чирпан отложиха провеждането на празниците с неговото име, които неизменно се провеждаха в средата на септември от 2000-та година.

За 40-те дни от кончината му в двора на къщата, която преди време е закупил в близкото село Партизанин ще бъде даден курбан, той ще бъде приготвен от агнето, нарочено за така и несъстоялия се на 28 август 78-и рожден ден, сподели синът Александър.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment