ЛИЦАТА 

Примата на родопските зевзеци: Използвах чантата за шейна

Примата на родопските зевзеци Веселина Бабаджанкова изкарала първите 7 години в родното си село Стойките, а първият учебен ден бил в Смолян. „В първи клас се наложи да общувам с гражданчета, които говореха различно от мен, но не им се дадох в това, за което менеподобните ходеха в голямата сграда“, разказва Веселина.

Спомня си, че майка имала притеснения, че няма да е интересно в училището, тъй като преди първи клас можела да чете и смята. „Това, че рано започнах да чета и смятам, имаше последствия. Бях на 5 години и чичо ежедневно ме викаше да чета уроците на батко ми, който не можеше да чете, а ходеше на училище. Чичо го шамаросваше, след което бати си го връщаше на мен“, смее се зевзечката пред „Марица“.

Най-яркият спомен от първокласническата кариера е как унищожила ученическата си чанта, ползвайки я за шейна. „Живеехме на квартира над училището, до което водеше стръмен път, и цяла зима ходих до там седнала върху чатната си. Неописуем кеф, но не и за мама и тате, защото за година чантата стана на парцал, а те смятаха да изкарам с нея цялото начално образование“, заявява зевзечката.

Другото чудо, което преживяла на 7 години, била срещата с училищния зъболекар, огромен и непознат. Добре, че съм „фамилно обременена“ със здрави зъби, та ходенето до него беше само за профилактика“, казва Веселина.

В Смолян за първи път покрай първия учебен ден разбрала какво е жилищен блок, аптека, руло с мармалад, градски автобус и торта. „Най-важното е, че до ден днешен най-добрите ми приятели са тези, от първи клас! „, казва Бабаджанкова.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ