АВТО-МОТО ТЕМА 

Българска винетка – до края на нищото, дори когато път няма

В края на ноември с поредни, седми за тази година, промени в Закона за пътищата, приети на първо четене, депутатите разписаха правила, по които от 1 януари на идната година ще бъдат издавани електронни винетки за леки автомобили и ще бъде въведена тол система за тежките камиони от 16 август, пише „Сега“. Междувременно се пръкна за обсъждане наредба, с която бе определена цената на винетките и така наречената компенсаторна такса, ако караш без валиден стикер.

С друга наредба се предвижда да може да се въвежда платено преминаване по мостове, тунели, проходи и т.н. независимо от платената пътна такса. Управляващата коалиция смело отхвърли и ветото на президента, който оспорваше въвеждането на по-висок данък за старите коли под формалния повод за защита на екологията – напук на възраженията, че това засяга огромна част от населението. За капак ни бе обяснено, че валидните и през идната година годишни винетки за леките коли „е добре, за улеснение на системата, да се конвертират в електронни“. Ако не го сторим, новосъздаван втори КАТ със служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще брои иначе изрядни водачи за нарушители и ще може да ги спира на пътя за проверка. Вярно, нямало да ги глобява, а да им пожелава „добър път“, но, както се казва в един стар виц, лошото усещане си остава…

Струва ми се, че всичко това е прекалено, издава бързане да се създават правила без достатъчно обсъждане, преди хората да са се усетили какво им готвят, и без да има и най-малък признак за подобряване на състоянието на пътищата. Декларирам, че никаква винетка няма да преобразувам в електронна, докато не изтече сегашната ми, валидна някъде до след средата на февруари догодина. Няма да го направя, защото отказвам за пореден път да върша работата на някакви несвестни чиновници по министерства и агенции.

Решението е лично, но бих призовал никой да не го прави. Защото хората в парламента, които са писали промените в закона, би трябвало да знаят, че валидността на годишната винетка от дата до дата бе въведена едва от тази година. Тоест, ако си я купил примерно на 15 април, важи до 14 април догодина. Освен залепения стикер съм длъжен да пазя касовия бон за винетката. На него абсолютно коректно е написано къде е купена, номера на автомобила и в чия полза е плащането – Дружество по Закона за задълженията и договорите „Винетни стикери“, София, улица „Сребърна“ 14.

Тоест цялата нужна информация в електронен вид е налична при пътната администрация. Нейна работа е при промяна в начина на издаване на винетките просто да въведе тези данни в новата си електронна система, вместо да ни прави на идиоти. И как да имам вяра на рекламираната електронна система, ако нещо толкова елементарно не може да бъде свършено? Продажбата на електронни винетки, уверяват ни, щяла да тръгне на 17 декември. Някъде дотогава ще се появят и камерите, които да следят за платени такси. Но дали отново се залага, поне в началото, само на мобилни екипи с разширени права, които досега са давани само на КАТ?

Според промените в закона, определени от председателя на управителния съвет на АПИ, длъжностни лица ще имат право да спират движещи се пътни превозни средства чрез сигнал със стоп палка, с описваща полукръг червена светлина, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се автомобил на АПИ.

Служители на новата структура – Национално тол управление, ще могат чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Национално тол управление – Следвай ме!“ да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство. Те ще връчват и покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, електронни фишове и/или наказателни постановления, включително и такива, съставени от други контролни или административнонаказващи органи извън структурата на АПИ. Как е гарантирана връзката със системата на КАТ например? Колко е надеждна? Не знаем. Но имаме спомени за Търговския регистър.

Буквално дни преди да тръгне новата система, няма списък на местата, откъдето ще се купува винетката. Обещават ни до средата на декември да е ясно. Знае се, че ще има и мобилно приложение. Но пък се предвижда, евентуално, да има „мобилни касички“, тоест ПОС терминали в автомобилите на проверяващите, които да събират „компенсаторна такса“. Тя е определена на 70 лева, отделно санкцията от 300 лева за лека кола, ако кара без винетка. Разписано е, ако водач бъде хванат да кара без винетка, да не може да мине годишен технически преглед.

Същото ще важи и ако има неплатени глоби или имуществени санкции по влезли в сила наказателни постановления или електронни фишове за нарушения. При продажба на автомобила електронната винетка няма да се прехвърля автоматично, а новият собственик ще трябва специално да уведоми АПИ за промяната. Кола с неплатена винетка няма да може и да напуска границите на страната. Но какво става, ако системата „забие“ или бързо я хакнат? По новите правила вече не е нужно да носим хартиен документ за платеното.

Директорът на тол звеното Антон Антонов дори каза, че при плащане на винетката по банков път може да има забавяне „както при всеки банков трансфер“. И посъветва, за да няма изненадани, да проверяваме през сайт дали имаме валидна електронна винетка!? Това вече не подлежи дори на нормално нецензурно определение, макар на английски да си има съответен световнопопулярен термин. Това е някаква нагла арогантност, която вменява на милиони хора да се съобразяват с импотентността на администрацията и да търпят несгоди от нейната немощ, вместо да бъдат подпомагани от същата тази администрация.

Също като намерението да се плаща за „мостове, тунели, проходи“. Записът в съответната наредба, вярно, отразява законов текст, приет пак с промени в Закона за пътищата в средата на тази година. Е, от МРРБ успокояват, че става дума не за съществуващи, а за бъдещи съоръжения – като митичните тунели под Шипка и Петрохан. Или за участъци, отдадени на концесия, макар че път на концесия у нас няма и единственият подобен опит по царско време предизвика масов гняв и бе скоропостижно прекратен.

Важното в случая е, че ако бъде въведено подобно плащане, трябва да има и алтернатива. Чуха се примери за страни с винетна система (в Европа те са само 8, заедно с България), където също се плаща за преминаване по мостове и през тунели. И дума не се чу, че те могат да бъдат заобиколени. Че във всички страни с винетка тя се иска само за магистрали и първокласни, рядко второкласни пътища и алтернативните маршрути са също толкова добре поддържани Че най-често става дума за сложни междугранични съоръжения. Че в Швейцария, да речем, винетката (макар и само годишна, няма по-кратък период), е по-евтина от българската годишна.

Никой не знае още какъв ще е обхватът на новата винетна система. Засега се чу, че камионите ще плащат тол за 60% от републиканската пътна мрежа – магистрали, първокласни и второкласни пътища. Това са около 11 000 километра. Спомена ги председателят на Научно-техническия съюз по транспорт Ясен Ишев. Това са 55-60% от републиканските пътища. Първоначалните идеи били за 16 000 от общо около 20 000 км републикански пътища. Но впоследствие ще се мисли обхватът на тола да бъде разширен.

Според Антон Антонов конкретно предложение се чака скоро, в началото на декември. Все пак камионите ще плащат според километрите след август. За леките коли – нито дума, макар за тях системата да влиза от 1 януари. За тях сега се иска такса дори за пътища, които отдавна са разбити, а преминаването по някои би било изпитание и дори за най-запалените офроудъри. Ако някой си направи труда да отвори списъка с платените пътища, ще установи, че вероятно е по-дълъг от Битие – първата книга от Стария завет.

Колкото до увеличените данъци, и при тях чухме аргументи, граничещи с цинично отношение към хората. Финансовият министър сметна, че вдигането на налога за най-старите автомобили щяло да е колкото две кутии цигари. За минимално увеличение в абсолютна стойност говореше и шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова Тук проблемът е напълно подменен. От една страна, голяма част от милионите автомобили в България са стари, защото хората не могат да си позволят нови, а в България, напук на приказките за екология, дори не се мисли за стимули за подмяна на овехтелите или силно замърсяващи возила, както се прави в други страни. Пак голяма част от колите се държат и поддържат просто защото са единствената връзка на хората в малките населени места и особено в отдалечените села с големите градове или с общинските им центрове. Обществен транспорт или няма, или е нарядко и неудобен. За развит и удобен жп транспорт изобщо не може да се говори.

Неотдавна Найден Зеленогорски, председател на Асоциацията на българските градове и региони, заяви, че общинските пътища, които са около 19 500 км, особено четвъртокласната пътна мрежа, са в отчайващо състояние. Освен това общините се грижат и за около 57 хил. км улична мрежа. Проучване на Евростат пък показа, че два от българските региони са сред петте в ЕС, в които пътищата са най-смъртоносни.

Водещ е Северозападният със 153 жертви, преизчислени спрямо 1 милион души население. Това е над 15 пъти спрямо регион Виена и над три пъти повече спрямо средното за ЕС. На пето място е нашият Северен Централен регион – със 132 загинали. Това са и регионите с най-слабо развита пътна мрежа, която по традиция не се поддържа с години. Негативната статистика, колкото и нашите органи да не признават, зависи и от състоянието на пътищата. Но и за тях се плаща, защото българската винетка е задължителна до края на нищото.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ