ТЕМА 

Българинът застрахова имота си само, ако има ипотека

Близо 9% от над 3,9 милиона жилищни сгради у нас имат застраховка. Това показва съпоставка на “24 часа” на данни на НСИ и на Комисията за финансов надзор за 2018 г. Над 40% от българите никога не са купували полица, а повече от половината от тях имат единствено задължителната “Гражданска отговорност”, показват проучвания на застрахователни компании. Данните сочат, че българите не познават видовете застраховки и не знаят цените на полиците за всяка от тях. Статистиката е факт, въпреки че по данни на НСИ за 2018 г. е имало 1 594 кризисни събития като пожари, наводнения, свлачища, земетресения, а отчетените и нанесени щети са за над 148,3 млн. лв.

Точна статистика колко са застрахованите имоти в България няма, тъй като финансовият регулатор следи и отчита прихода на застрахователите по всички имуществени полици, които включват инфраструктура, общински имоти, сгради, ниви, насаждения, добитък и всички жилища. Общата сума на приходите по тези застраховки е по-малка от тази по незадължителната полица “Каско” на автомобилите. При това 97% от имотите с полици имат такива, защото за тях има учредена ипотека, а банките задължително изискват застраховка.

Цената на полиците за жилища не е причина за ниския интерес към тях. В момента имуществените застраховки варират между 40 и 200 лв. на година в зависимост от покритите рискове, показа проучване на в. “24 часа” от сайтовете на застрахователните компании. За сравнение задължителната “Гражданска отговорност” за колите е 280-300 лв., а цената на каското е около 4-5 пъти по-висока в зависимост от мощността на возилото, годината на производство и покритите рискове.

Притежателите на полици са концентрирани в градовете и вилните зони Процентът на хората, които поделят рисковете със застраховател в малките градове и селата, е нисък. Същото се отнася и за нивите, земите, добитъка, сочат проучвания, поръчани от застрахователни компании. Слаб все още е и интересът към здравните застраховки, пенсионните, “Живот” и “Злополука”. Полици извън задължителните купуват хора с по-високи доходи, показват още проучванията. Например 50% от получаващите от 1500 до 2000 лв. на месец сключват две до три различни видове застраховки, а всеки четвърти – четири и повече. При хората с доход над 2000 лв. с по две-три застраховки са 70%, а с четири и повече – 30 на сто. На другия край са хората с доходи под 500 лв., където половината изобщо не се застраховат, а една трета са с по една застраховка.

Според брокери една от основните причини за ниския интерес към жилищните полици е психологическа – колата е на улицата, а домът е моята крепост. Разбирането, че рисковете от щети по автомобила са много повече от тези за домовете, кара хората да заделят пари за защита на колата, но не и за жилището. Друга причина е наличието на алтернативи. Някои собственици смятат, че СОТ върши по-добра работа от полицата, тъй като има много малко формалности и бърза реакция. Други твърдят, че живеят в затворени комплекси или имоти с портиери, на които разчитат. Трети посочват като причина недоверието си към застрахователите.

Това, изглежда, е най-важната причина за отлива от защита на домовете с полици. Още повече че редица застрахователи имат допълнителни изисквания към някои рискове. Те оскъпяват премията или изискват допълнителни инвестиции, за да се отговори на изискванията. Брокери споделят например, че ако имотът е на нисък етаж или местоположението му е такова, че може да се проникне в него от повече от едно място, застрахователите изискват поставяне на решетки, СОТ и ключалки на външната врата. Собствениците преценяват, че ако направят всичко това, от застраховката вече няма нужда.

Друг фактор за слабия интерес е подценяването на значими рискове, смятат експерти. Той обикновено определя решението за полица в комбинация с убедеността, че държавата ще помогне, ако се случи голямо земетресение, свлачище, наводнение. Наличието на фонд и отпускането на суми за покриване на нанесени щети в подобни ситуации подкрепя действието на този фактор. Като трети фактор за слабото търсене на застраховки за дома, заключения при различни проучвания, посочват сложните договори, с много скрити уловки и трудно изпълними условия, както и забавеното изплащане на щетите. При автомобилите има доверени сервизи, които получават сумите от компаниите, ремонтът се прави бързо. При повечето имотни полици сумите се изплащат по-бавно и собственикът обикновено прави ремонти за своя сметка.

Повечето собственици подценяват и рисковете от това да нанесат щети на трети лица, подобно на задължителните застраховки при автомобилите. Въпреки че при пожар страдат и съседни апартаменти, при наводнение или ремонт се засягат и домове на съседи, все още българите подценяват тези реални рискове и не търсят споделянето им със застраховател. Не на последно място, тъй като 74,5% от приходите на компаниите са от автомобилните полици, те рядко пускат на пазара атрактивни продукти при имотите. Рекламата им също е по-оскъдна и така добри условия на поносими цени не достигат до адресатите.

Идеята за задължителна застраховка на имотите съществува поне от десет години и периодично се обсъжда. Най-често дебатите се подновяват след всяко по-масово бедствие в страната. Като например трусовете край Перник, наводнението в хасковското село Бисер, щетите от взривовете край пътен възел “Петолъчката” и др. Засега няма резултат, нито конкретни предложения Много от застрахователите по принцип подкрепят идеята. Преди години дори се заговори за създаването на катастрофичен пул, в който да членуват застрахователи и да се покриват определени или специфични рискове.

До момента обаче има един-единствен пул за застраховане по обща гражданска отговорност и той е за АЕЦ “Козлодуй”. Първоначалните идеи бяха застрахователната сума да варира между 12 и 30 лв. на година. Земеделският министър Румен Порожанов наскоро лансира идеята част от застраховките на колите и домовете да отиват за покриване на щети от градушки, тъй като те засягат всички, а не само земеделските стопани. До детайли на идеята обаче така и не се стигна.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment