ТЕМА 

Въвеждат средна цена на строежа на магистрали

Средна цена на разходите за всяка работа по магистрали и други инфраструктурни проекти иска да въведе държавата при усвояване на европари в следващия програмен период. Цените ще се получат след създаването на база данни, която ще събере от всички реализирани проекти до момента. Това стана ясно по време на строителен форум вчера в София.

Методологията за финансиране ще се определя от събраните данни, но и от настоящата икономическа и пазарна ситуация, инфлация и др.

Браншът обаче вижда риск, защото цените за средните разходи са изоставащи спрямо реалните заради динамичния пазар на труда, горива, механизация, затова предпочита въвеждането на прагове на цените по примера на развитите европейски държави, обяви председателят на УС на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев. Но според вицепремиера Томислав Дончев всяко непазарно поставяне на горен или долен праг на цени е изключително рисково упражнение, „защото колко струва едно нещо, не може да знае никой експерт. Трябва едно нещо да струва, след като е имало конкурентна процедура“, коментира Дончев.

Тепърва ще се води дебат по механизма, който ще опрости контрола на проектите, ще отпадне голяма част от бюрокрацията за бизнеса, както и ще се знаят необходимите пари, защити евентуалните промени във финансирането зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова пред родните строители.

От Европейската комисия искат визия за икономическото и социалното развитие през следващите години. Регионалните и социалните различия са доста силни – 5 от 6 региона на планиране са сред най-бедните в ЕС.

В Софийския регион се генерира 50% от БВП, а заплащането е 8 пъти по-високо от останалите региони на страната, коментира Аурелио Сесилио от ГД „Регионална политика и селищно устройство“ в ЕК. Европейското финансиране освен подобрения води до задълбочаване на демографската криза, призна и Николова. „Получава се миграция към тези територии, които предлагат по-добро качество на живот и обезлюдяването на други места“, посочи зам.-министърът. В бъдеще може да се комбинират финансовите инструменти, но вече на ниво регион.

Пари за оценка и проектиране на проекти, които да се започнат още в началото на новия програмен период, поискаха строителите. Нови възможности се откриват пред бранша, обяви председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова. В трансграничните проекти, финансирани от инструмента „За свързана Европа”, ще бъде включена транспортната връзка с Ниш. Друг пример е и връзката между Гърция, Румъния и България, която може да се подкрепи в комбинация с други финансови инструменти. „Това е типично голям проект, който е по възможностите на българските строителни компании“, коментира Михайлова.

Една от основните цели на ЕС е запазването на сигурността по границите, припомни евродепутатът. Това ще стане чрез инвестиции в инфраструктурата на Африка с бюджет от 80 млрд. евро. „Може би е време да си спомним добрия опит на българските фирми, работили в Африка, да разширим кръгозора си и да помислим за възможности за работа извън територията на България“, завърши Михайлова.

1 млрд. лева ще струват жп връзките със Сърбия и Северна Македония

За жп инфраструктура за следващия програмен период България ще поиска от ЕС около 2 млрд. лева. Половината сума ще бъде за връзките със Северна Македония и Сърбия. „През следващите няколко месеца ще дефинираме обхвата на проектите в сектор „Транспорт“, които ще залегнат за изпълнение в периода 2021-2027 г. И след 2020 г. ще продължим да работим по подобряване на свързаността в региона, като фокусът ни е насочен към Северна България и трансграничните връзки“, посочи транспортният министър Росен Желязков. „Предстои да направим проучване за необходимостта и алтернативите за развитие на жп инфраструктурата по направлението „Север-Юг”, коментира още транспортният министър.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ