Ще помогнат ли германските танкове на Украйна?

Ще бъдат ли полезни на Украйна танковете „Гепард“, които Германия предвижда да ѝ достави?

В. Рихтер: За украинците има смисъл най-вече да получат оръжейни системи, които могат много бързо да бъдат задействани – такива, при които логистичната верига е налице и за които не е необходимо тепърва да се провежда обучение. Важно е и съответните боеприпаси и резервни части да са налични.

Още новини от Украйна

Отговаря ли на тези условия бойната техника от Германия?

В. Рихтер: Първо трябва да разберем в какво състояние са танковете. Защото самоходните зенитни установки „Гепард“ отдавна не се използват от Бундесвера и няма как незабавно да бъдат пуснати в действие. Т.е. трябва да се установи: В какво състояние са танковете? Колко резервни части имат все още? Могат ли да бъдат ремонтирани в кратък срок? Логистичната верига все още ли е в действие? Има ли все още муниции за тях? Как изглеждат системите за управление на огъня и радарите? Едва след това може да започне обучението, след което и доставката. Това няма да стане за няколко дни – вероятно ще отнеме седмици.

Какво военно преимущество може да получи Украйна от доставката на обещаните тежки оръжия?

В. Рихтер: Танковете „Гепард“ са отбранителни танкове. Благодарение на тях може да се преодолее въздушното надмощие на противника и да се гарантира придвижването на сухопътните войски, без те да бъдат застрашени от въздушни атаки. Това със сигурност е голямо предимство.

Гаубиците, т.е. артилерията, са необходими, за да удържат атаките на руските войски и да отвърнат на огъня. Т.е. да ограничат придвижването на руските танкови колони, да ги спрат поне временно, за да могат след това да бъдат приложени съответните противотанкови оръжия, каквито е доставила и Германия.

В комбинация всички споменати оръжия могат да бъдат ефективни, защото на бойното поле не се води дуел, а битка със свързани помежду си оръжия. Това означава, че оръжията трябва да са добре координирани, за да имат ефект. И украинците са по-добри в това от руснаците.

На пресконференцията в Рамщайн министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обеща ежемесечно съюзническа контактна група да проучва какви са нуждите на Украйна. Дали Москва няма да сметне това за провокация от страна на НАТО?

В. Рихтер: Провокаторът е Русия. Тя предприе нападение в нарушение на международното право срещу целостта и суверенитета на Украйна. Съгласно устава на ООН Украйна има пълното право да се защитава – както индивидуално, така и колективно. Правото допуска дори и други държави да имат възможността да се намесят в боевете и да изпратят войски. Но НАТО не прави това: не иска да провежда свои собствени военни операции в Украйна, но отива толкова далеч, колкото може да стигне без да се превърне в участник във войната, а именно – доставя оръжие. И това, че го прави непрекъснато, разбира се, се прави с надеждата руската страна да не успее да надделее и Украйна да може да продължи да се защитава – така че териториалната ѝ цялост да не бъде допълнително накърнена или, ако се надяваме на щастлив изход, дори част от нея да бъде възстановена.

Руският външен министър Сергей Лавров каза наскоро, че опасността от ядрена война „не бива да се подценява“- добрата воля на Русия има граници. По този повод в Рамщайн министърът на отбраната на САЩ Остин заяви, че не би искал да се меси в подобни дискусии. Как трябва да се оцени рискът?

В. Рихтер: Рискът се състои от два елемента: единият е въздействието на ядрената атака, а другият – вероятността тя да бъде предприета. Дори вероятността да е изключително малка, въздействието би било много голямо и в това отношение рисковете трябва да се определят като по-високи от нула. От друга страна Русия знае, че ако прибегне към тези средства, това би предизвикало контраатака на НАТО. Но ако съществува правилото „който пръв стреля, умира втори“, за Русия няма смисъл да предприема тази стъпка. Според мен за момента това още е възпираща реторика.

Разбира се, би могло да се спекулира по отношение на използването на ядрени оръжия срещу Украйна – ако Русия не се ограничи с възпиращата реторика, това би довело до край на режима на неразпространение. Русия би била изолирана в световен мащаб. Никой – дори Китай или Индия – няма да се въздържи или да избере руската страна. И тогава със сигурност ще има военни последствия. Но сега няма смисъл да разиграваме подобни сценарии. Това, разбира се, би трябвало да се предотврати, но в момента смятам, че става дума за реториката, която да възпре Запада да доставя още оръжия.

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ТУК