ЛИЦАТА 

Мишел Пфайфър на 60: Магнетичните очи на Холивуд

Неизчерпаема енергия, щедра усмивка и тиха страст, която винаги я е привличала към към екрана. Преди броени дни Мишел Пфайфър навърши 60, а Международният кинофестивал на Робърт де Ниро „Трайбека“ в Ню Йорк отбеляза 35 години от създаването на филма на Брайън де Палма „Белязаният“, с който славата й изгря.

Актрисата вече се готви за нови приключения: скоро по световните екрани ще излезе екшънът „Ант-Мен и Осата“ (Ant-Man and the Wasp) и се говори за нейно бъдещо участие в „Господарка на злото 2“ редом с Анджелина Джоли. Във филма на компанията „Марвел“ Пфайфър ще се превъплъти в Джанет ван Дайн, майка на героинята оса Хоуп на Еванджелин Лили – персонаж, който присъства в комиксите, но в първата лента от поредицата за Ант-Мен е едва загатнат.

„Представяхме си само очите на майката на Хоуп и те трябваше да бъдат изключителни като очите на Мишел – най-магнетичните очи в американското кино от времената на Бет Дейвис насам – обяснява режисьорът Пейтън Рийд. – Спомням си я в „Белязаният“, когато слиза по стълбите и поглежда Ал Пачино с оня хипнотично-енигматичен поглед. Истинска богиня!

Тя може да изиграе всичко – от драми до комедии

Доказала го е в течение на десетилетията“.

„През последните години съм направила много малко филми“, казва актрисата, омъжена за известния тв сценарист и продуцент Дейвид Кели и майка на две деца – 25-годишната осиновена дъщеря Клаудия Роуз и 24-годишния син Джон Хенри. „Не беше умишлен избор, но противно на това, което си представях, колкото повече децата растяха, толкова повече внимание изискваха. Сега, когато станаха студенти и напуснаха дома, изведнъж се почувствах сама и объркана. И се хвърлих в работата. Оказва се, че получавам още предложения въпреки почтената си възраст“, с усмивка обяснява блондинката. Харесва й, че в тази нова фаза от живота има възможност да изиграе супергероиня със свръхестествени сили. Според нея това е добро послание към жените във всяка възраст: „Годината в паспорта няма значение, ние сме силни и независими, ние сме горди и способни. Ние сме жизнена част от обществото. Поддържането на добра физическа форма очевидно не вреди…“.

Семейството на Мишел Пфайфър е с немски и шведски корени. Тя има по-голям брат и две по-малки сестри. След гимназията момичето иска да стане стенографка в съда, като междувременно работи в супермаркет в Лос Анджелис: именно там е забелязана от агент, който я съветва да опита да учи актьорско майсторство. Свенливата красавица тръгва на уроци при различни преподаватели и не след дълго получава първата си роля – Алиса в Страната на чудесата в „Дисниленд“ към средата на 70-те. Следват малки ангажименти в киното и телевизията и кратък брак с актьора и режисьор Питър Хортън. След развода, през март 1993-та, Мишел осиновява новороденото момиченце Клаудия Роуз. Защото е вече на 35 години и не смята скоро пак да се обвързва. Същата година обаче

среща Дейвид Кели, създател на успешни тв сериали

като „Закон и ред: Лос Анджелис“, медицинския Chicago Hope, „Адвокатите“ и др., и се омъжва за него. На следващата година се ражда синът им Джон Хенри.

В течение на няколко години Мишел Пфайфър притежава собствена продуцентска компания Via Rosa Productions, която развива серия проекти, свързани с известни и влиятелни жени – от художничката Джорджа О`Кийф до певицата Мериан Фейтфул; те обаче не стигат до реализация. „Допадаше ми креативният елемент в тази работа – да комуникирам със сценаристите и да доразвивам сценариите им, но не ми беше по вкуса финансовата част. Мисля, че артистичната страна на една личност не бива да се разсейва с нищо допълнително. В момента, в който закрих компанията си, целият ми ентусиазъм се възроди неочаквано и напълно. Дори не бях разбрала, че съм изгубила удоволствието от работата, докато то не се завърна. Бях толкова щастлива!“, споделя звездата от „Вещиците от Ийстуик“, „Опасни връзки“, „Франки и Джони“, „Невинни години“ и още много добри филми.

Тя е наясно, че актьорската популярност означават и това да бъдеш непрекъснато в центъра на вниманието на медиите – един аспект от професията, който винаги се е опитвала да избягва. „Това е най-трудната страна на занаята. Да си актьор, да живееш постоянно в света на фантазиите, не е съвсем естествено за човешката психика. Така че да има хора, които пишат за теб, които пренареждат мислите ти, които те цитират извън контекста, които преследват теб и децата ти може да изиграе лоша шега за душевното ти равновесие“, твърди актрисата. Тя се сблъсква с предразсъдъците на американското общество и остава шокирана от реакциите на хората преди 24 години, когато решава да осинови момиченце от смесена раса. „Всички сме микс от много неща, някои от най-красивите хора, които съм виждала, са със смесена кръв. И като

майка на осиновена дъщеря и на роден син

виждам, че няма абсолютно никаква разлика в огромната любов, която изпитвам към тях“, категорична е Мишел.

Времето, която напредва, е последното нещо, за което се тревожи. „Вярвах, че навършването на 40 години ще ми донесе независимост, но тя бе нищо в сравнение с 50-те, а какво да говорим сега, когато закръглям 60!“, доволна е от днешния си статус актрисата. Тя е започнала да работи още на 14 и до момента никога не е спирала, а най-важното – винаги е обичала да го прави и не може да си представи живота без актьорството. „Разбира се, напоследък се снимам по-рядко, но вижте жени като Джуди Денч или Елън Бърстин – с възрастта ролите им станаха по-дълбоки от когато и да било преди. Искам да съм като тях, когато остарея. Помислете си и за Сюзън Сарандън и Мерил Стрийп – те отвориха пътя пред много млади актриси и са вдъхновение за тях“, отбелязва Мишел.

Наскоро, както по-голяма част от дамите във филмовата индустрия, и Пфайфър се произнесе за инициативите #MeToo и #Time’s up след разкритията за сексуален тормоз и насилие в Холивуд. „Разговарях с жени, които познавам от 30-40 години. По редица причини никога не бяхме споделяли историите си, които се бяха превърнали почти в „норма“. Да, и на мен ми се е случвало, но не с „чудовищата“, чиито имена бяха извадени наяве – признава тя. – Благодаря на Бога, никой не ме е изнасилвал, но трябваше да понасям грубости, нагло и арогантно поведение от влиятелни мъже. Най-накрая можем да погледнем назад и да кажем: това не е о`кей! Жените твърде дълго бяхме принудени да мълчим“. Актрисата се гордее, че макар и късно, тяхната общност най-сетне е набрала смелост да заклейми насилниците.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ