СИНЯ ЛАМПА 

Съдът в мотивите си: Иванчева искала парите за себе си, не за „Младост”

Осъдената на 20 години затвор за подкуп кметица Десислава Иванчева поискала парите за себе си, а не за „Младост”. Това отсича в мотивите си съдията от Специализирания съд Иво Хинов в мотивите към присъдата.

Бившата кметица отнесе 20 години решетки, а заместничката й Биляна Петрова бе осъдена на 15 години затвор. Посредникът при предаването на рушвета Петко Дюлгеров получи 12 години. Тримата бяха закопчани през април миналата година със 70 000 белязани евро. Пачките били поискани, за да се придвижи преписката на предприемача Александър Ваклин.

От мотивите на магистратите става ясно, че първоначално Иванчева е смятала да поиска лично за себе си не пари, а част от една от сградите на Ваклин. „Съдът приема, че е установено извън всякакво съмнение, че на срещата на 16 март 2016 г. тримата подсъдими са обсъждали случая на свидетеля Ваклин, като в резултат на направените коментари, включително и от страна на подсъдимата Петрова, подсъдимата Иванчева е направила изявление, че иска от свидетеля Ваклин или между 3% и 5% от РЗП на бъдещата сграда, или по 20 евро на кв.м от РЗП, като иска тази парична сума като подкуп за себе си“, пише в мотивите си Хинов. Впоследствие обаче сумата била свалена от 20 евро на квадрат на 15 евро на квадрат.

Иванчева възприела практиката да иска от различните предприемачи да правят дарения в замяна на административно обслужване от страна на общината, за да се придвижат строителните им книжа. Магистратите обаче приемат, че поисканите пачки от Ваклин далеч не са дарение.

„Първата вноска от тази сума, а именно 70 000 евро, са били предадени в брой, чрез посредника подс. Дюлгеров. Това не би било възможно, ако се касае за дарение за район „Младост”. Би следвало да се спази съответният ред, като се сключи съответен писмен договор, респективно парите бъдат преведени по банковата сметка на Столична община, предвид размера им. Предаването им в брой, чрез частно лице, по недвусмислен начин сочи, че се касае за подкуп – а не за суми в полза на общинския бюджет“, заключава Хинов.

Магистратите разсъждават и върху значението на дарението. „Само формално се използва правната фигура на дарение – като в действителност е налице неформално публично вземане. При дарението дарителят преценява какво и на кого да даде нещо, както и дали да го даде. Съобразно поставените условия от подсъдимата Иванчева, тя – в качеството си на носител публични правомощия – е преценявала какво съответният инвеститор следва да даде, като последният е можел повече или по-малко успешно да оспори размера на исканото дарение, както и да се съгласи или не с него. Това по своето естество е поставяне на задължение за плащане – а не е дарение“, пише в мотивите.

Съдът приема, че Иванчева съвсем умишлено е бавила преписките не само на Ваклин, но и на други предприемачи. Това била практика, наложена от нея. Тя настоявала всяка преписка да минава лично през нея, което неминуемо водело до забавянето им с месеци. Така Хинов отхвърля първоначалните опити на защитата на Иванчева да изкара липсата на кадри в общината виновна за забавянето. „Иванчева е я въвела (практиката, б.а.) не за да осигури по-бързото обработване на преписките, а за да осуети такава обработка на преписка, която касае строежи, без преди това да е преминала през нейния контрол. Т.е., поне относно преписките, касаещи строителни стопански дейности, въведената от нея практика е забавяща или дори възпираща обработката на преписките“, се казва в мотивите.

Магистратите са на мнение, че това е умишлено търсен ефект. „Не обективните предпоставки, а създаденият от подс. Иванчева стил на работа са причина за забавяне на преписките на строителните предприемачи; това забавяне не е случайно следствие, а търсена цел. Това се отнася и за преписката на свидетеля Ваклин, предмет на делото. Конкретно, относно нея, е налице дори съзнателно предприети действия по осуетяване на приключването й“, пишат магистратите.

От мотивите става ясно, че не е доказано по безспорен начин, че Иванчева и Петрова са пипали белязаните пари. Не е установено как точно са получени следите от т.нар. фосфоресциращо вещество по ръцете и други части от тялото на Иванчева и на Петрова. В съда остава съмнение, че следите може да са получени и след ръкостискане с Дюлгеров или като са пипали предмети, ползвани от него. „Следва да се отбележи обаче, че те ясно са съзнавали, че тази парична сума е оставена в колата им от подсъдимия Дюлгеров и че се е намирала в тяхна фактическа власт. За наличието на такава фактическа власт съвсем не е необходимо докосването, а още по-малко броенето на парите…“

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment