ТЕМА 

Още 40 000 престъпления останаха ненаказани

Поредните близо 40 хил. престъпления никога няма да бъдат наказани. Това е броят на разследванията, прекратени заради изтекла давност само за година. Данните са от доклада на прокуратурата за 2017 г. Тенденцията десетки хиляди дела да се пращат в небитието е от години. През 2017 г. има ръст в прекратените по давност случаи. През 2015 и 2016 г. те са били съответно 37 180 и 36 612, а през миналата – 39 067.

Общият процент на разкриваемост е 43.7%, което значи, че по-малко от половината регистрирани престъпления се разкриват въпреки огромните средства, които данъкоплатците дават на полицията и прокуратурата, пише „Сега“. Още по-лоша е ситуацията с най-масовите престъпления – кражбите. Там традиционно разкриваемостта е около 30%, т.е. разследващите стигат до извършителите на едва една от всеки три кражби. Това води до изкривяване и в самата статистика – разминават се данните за регистрирана и наказана престъпност, т.е. въпреки че има най-много кражби, най-голям е броят на наказанията за други престъпления – общоопасните – такива са например палеж, незаконно държане на оръжие или боеприпаси.

Другата причина за ниската наказуемост при кражбите е, че в много случаи в едно дело се обединяват няколко престъпления. Така броят на кражбите силно се различава от броя на делата за тях. „За поредна година няма съответствие между структурата на регистрираната и на наказаната престъпност. Така най-разпространените регистрирани престъпления (против собствеността) по брой внесени в съд прокурорски актове се нареждат на второ място“, пише в доклада.

Освен прекратените по давност дела обаче в прокурорската статистика има и друго плашещо число – това на спрените дела. През миналата година броят им е над 49 хил. и въпреки че намалява спрямо предишните две години, все пак остава много висок. Основната причина за спиране на разследването е невъзможността да бъде разкрит извършителят. Така на практика излиза, че броят на спрените и прекратени по давност дела за една година съответства на регистрираните за същия период престъпления. Иначе казано, годишно „в кофата за боклук“ отиват толкова дела, колкото се образуват. За миналата година официалните данни на МВР сочат 106 659 престъпления.

На прокуратурата не й върви и в шумните корупционни дела, става ясно от годишния отчет на държавното обвинение. В него е записано, че през миналата година за подкупи ефективно са осъдени едва 25 души. За сравнение броят на условно осъдените е почти 10 пъти по-висок – 237 души. Тази статистика обобщава само делата от т. нар. висок обществен интерес като например срещу министри, депутати, кметове и т.н. Иначе общият брой на разследванията за корупция е доста по-голям – близо 3000. Малка част от тях реално са влезли в съда през миналата година – 478.

Прокуратурата отчита и масово връщане на делата от страна на съда. В повечето случаи обаче това не е проблем на съда, а на самите разследващи. „Запазеният висок относителен дял на върнати дела, образувани за корупционни престъпления, за организирана престъпност и за наркотици, е показател, че не се упражнява достатъчен контрол от страна на наблюдаващия прокурор съобразно изискванията на НПК и не се отстраняват своевременно допуснатите процесуални нарушения в хода на разследването. Внимание следва да се обърне и на делата за злоупотреба с европейски фондове, трафик на хора и изпиране на пари, за които при малък брой внесени обвинителни актове в съда е налице голям брой върнати дела“, пише в доклада.

Неуспехите в борбата срещу корупцията се дължат на сложността на делата, смятат от прокуратурата. „В голямата си част те се характеризират с висока правна и фактическа сложност и изискват продължително разследване във времето за събиране на значителен доказателствен материал“, отчитат прокурорите.

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment