ДПС и опозиция? Хайде, де! А дали има желание?!

 

Някои партии просто не стават за опозиция. Могат да стоят с години извън управлението, безспирно и свирепо да го атакуват, да му приписват всички възможни грехове – и политически, и държавнически, и морални. И въпреки това отвсякъде вонят на тайно съглашателство с онези, които държат властта.

Точно такова усещане поражда ДПС. Партията на Ахмед Доган е извън управлението повече от 3 години. Хората му се кълнат, че властта изобщо не ги вълнува, само добруването на родината. Затова и били готови да протегнат ръка на всеки управляващ, без мисъл за постове, блага и привилегии. Стига да следва ценностите и приоритетите на обединена Европа и българския етнически модел, изобретен и патентован от повелителя на сараите. Скромни, конструктивни, винаги готови да помогнат в името на България и демокрацията – това е ДПС в опозиция, както движението обича да се представя.

Така се харесва и на ГЕРБ, които се ползват от подкрепата на депесарите винаги, когато обстоятелствата го позволяват. Иначе, ако питаш Бойко Борисов дали би си сътрудничил с движението, отговорът винаги е в стил: „Е, не мога такива неща да правя“.

Този театър – на принципните управляващи и неумолимата, но конструктивна опозиция,

се разиграва от ДПС и ГЕРБ от рухването на кабинета „Орешарски“ през 2014 г. до ден днешен. Скалъпеното от Доган и Сергей Станишев правителство издържа малко повече от година, след като депесарите го предадоха отвътре и насочиха страната към предсрочни избори. Просто Доган беше усетил, че управлението няма как да изкара дълъг живот с толкова много скандали (назначаването на депутата му Делян Пеевски за шеф на ДАНС, аферата КТБ). И след предсрочния вот излезе с нова политическа формула – парламентарна подкрепа за ГЕРБ, без изискване за участие в управлението и с единственото условие да не бъдат допускани националисти във властта.

Щедро, че и принципно – постове не щем, само дръжте крайнодесните надалеч, че либерална Европа сега нази гледа. Борисов, разбира се, отказа сделката. Нямаше как, беше необходимо да се създаде впечатлението, че след Орешарски страната започва начисто. Затова и публиката трябваше да бъде убедена, че официално подпечатано сътрудничество с Доган няма и не може да има. „ДПС трябва да получи пауза в управлението“, обяви тогава бъдещият вътрешен министър Румяна Бъчварова. От движението бесняха, предричаха нови предсрочни избори още през 2015 г., но накрая се кротнаха. След което набързо

станаха своеобразен резервен коалиционен партньор на ГЕРБ,

който излиза на терена, когато другите (Реформаторският блок и Патриотичният фронт) се опъват.

Резултатите скоро бяха налице. Хората искат повече пряка демокрация – разбира се, ГЕРБ и ДПС винаги са били за власт на суверена. А накрая така отремонтираха закона за референдумите, че нищо кой знае какво не се промени. Гражданите и бизнесът искат ефективно и честно правосъдие – естествено, ГЕРБ и ДПС желаят същото, даже и конституцията ще променят. И така я промениха, че сега се чудим как да реформираме направената от тях реформа.

Разбира се, Борисов яростно отричаше през цялото време тази тиха колаборация. И докрай твърдеше: „ДПС искат да участват във властта официално – през парадния вход“. С други думи, не можело да има задкулисно сътрудничество между двете партии, тъй като движението било конкурент на ГЕРБ за управлението. От ДПС също подхождаха сериозно към ролята си – не пропускаха и ден, без да укорят премиера за вредите, които носи заигравката му с националистите, и да поискат отстраняването им.

Тази игра пасна добре и на двете партии, още повече че ДПС нямаше как да промени подхода си и след предсрочните избори през март 2017 г. Движението е на 4-то място по брой депутати от 5 парламентарни формации. Реално няма необходимите сили за някакъв голям политически маньовър. Затова и след вота отново се обърна към партията на Борисов с предложение – да й осигури подкрепа за предварително договорени приоритети на европредседателството, без да иска участие в управлението, стига в него да не бъдат допускани „Обединени патриоти“.

Отново не се получи. Този път хората на Доган са

в още по-слаба позиция,

тъй като „Воля“ на Веселин Марешки може спокойно да играе ролята на конструктивната опозиция, която осигурява гласове на мнозинството, когато са му необходими. Това обаче се отнася до парламента. Другояче стоят нещата при правителството, върху което тежката сянка на ДПС полегна още в самото начало с избора на свързваните с него Владислав Горанов и Емил Караниколов за министри. За отбелязване е и предпазливо-одобрителното отношение, с което хората на Борисов посрещнаха законопроекта за КТБ, внесен от Пеевски и Йордан Цонев. Самите депутати от ДПС открито си признават, че са подкрепили управляващите в редица важни гласувания през последните 6 месеца.

Иначе всеки продължава да си играе ролята, както обикновено. Борисов беснее всеки път, когато му „пришиват“ Пеевски. ДПС едва ли не обяви война на управляващите със заявения курс към „политика за демонтаж на коалицията с националистическите партии“. Основното оръжие в арсенала на движението този път щял да бъде вотът на недоверие. А такъв дори заедно с БСП нямат шанс да прокарат. И си го знаят.

Както знаят, че единственото, което могат да направят, е да продължат игричката си с Борисов от последните 3 години. Голям поврат в политическото статукво засега не се очертава – управляващите се държат здраво за властта, опозицията няма сили да ги свали, а сериозните отговорности покрай европредседателството ще дадат достатъчно основание на правителството да иска мир и спокойствие до средата на 2018 г. Това положение обаче може и да се окаже съвсем удовлетворително за ДПС, което е показало, че дори и в опозиция, неведнъж успява да получи това, което иска.

Людмил Илиев, „Сега“

Вашият коментар