Черните години на България и катастрофата „Чернобил“

 

Посвещавам тази статия на хората от моето поколение и на всички, които преживяха две от най-тежките предателства в Историята Българска. И на децата и юношите български в инвалидните колички я посвещавам, и на онези, които без време си отидоха, и на най-мъничките, неродените, които не видяха белия свят – и на тях я посвещавам. И нека е проклето навеки в паметта на народа името на убийците им!

Не са една и две черните години в историята ни. Години, когато сме губили свободата си. Години, когато сме били на ръба да ни няма, както ги няма днес много други народи. Че и името им даже го няма, за гена им да не говорим. Но няма по-черно време за един народ от времето, когато са били избивани децата му. Така е било за всички народи през всичките времена. Така и ще бъде.

На 26 април 1986 г., в резултат на самонадеяност, ужасяваща липса на професионализъм и обикновено пиянство, е взривен 4-ти блок на съветската атомна централа в Чернобил, Украйна. Избухналият реактор РБМК-1000 е гражданска модификация на военен реактор, но не това е причината. Причините са три и са изброени по-горе. Говори се и за четвърта причина, а именно, че абсурдният експеримент по обезточване на реактора е бил нареден от политическото и военно ръководство на СССР начело с неадекватния още тогава Михаил Горбачов, за да се види, какво би станало след конвенционална въздушна атака срещу централата. Нещо като атаката на израелските ВВС срещу иракски реактор през 1981 г. Е, видя се.

Но 3 или 4 причини, все тая. В резултат на взрива на километри високо в атмосферата са изхвърлени много тонове радиоактивни материали: уран, плутоний, йод 131, цезий 134 и 137, стронциий 90 и много други, общо колкото от 300 (повтарям с думи, триста!) бомби като хирошимската. В ликвидацията на някои от последствията на най-тежката, от 7-ма степен, ядрена катастрофа в историята на човечеството, с течение на времето са включени 600 000 (!) души, много от които умират или заболяват от рак. Още на следващия ден е евакуиран близкият град Припят. Европа е в паника, хората са предупредени, дава им се йод, за да се блокира развитието на рак на щитовидната жлеза, която иначе би натрупала радиоактивния йод. Така е в Европа, но не и в България, която в този момент е управлявана от идиоти и престъпници. По-точно: от велможите на БКП се управляваше тогава страната ми. Днес над 4-ти блок в Чернобил има новоизграден саркофаг, който може би ще издържи 100 години и ще спира радиацията. А може и да не издържи. Иначе, очаква се последствията от катастрофата да затихнат след … 25 000 години! Правилно прочетохте, след 250 века се очаква да стане това! Разбирате ли за какво става въпрос? Само за справка, тогава ще е поредният ледников период и всичко ще е под два километра лед…

Но да се върнем към трагедията от преди 31 години. Ветровете въртят радиоактивния облак над цяла Европа и на 1 май го стоварват над България. Стоварват го, защото тогава над нашата страна вали дъжд. Народът обаче се весели, манифестира и трупа радиоактивност.

От тази, дето тихо влиза в детските стаи, избива неродените деца

в утробите на майките, избива малките деца, избива по-големите. Нарочно повтарям тази тежка дума, защото сме в неизплатим дълг към децата си. Българските педиатри години наред са ужасени от увеличения брой на детски левкемии и други ракови заболявания. Разбира се, забранява им се да водят статистика. Забраняват им го тъпите комунистически щрауси, които мислят, че светът изчезва, когато си забият главата … някъде. Възрастните българи също много повече от нормалното боледуват от рак, но с децата е било наистина страшно. Дори днес Чернобил, Българският Чернобил, продължава да убива. За това безусловно виновни са българските комунисти, които тогава управляваха България. И техните наследници, както ще видим след малко.

Виновни са, до края на дните на света ще са виновни, защото не направиха най-простото. Не ни казаха да не излизаме навън, поне докато не отмине облакът и не спре отровният дъжд. Не ни казаха как да чистим храната си. Не ни казаха каква вода да пием. Не ни казаха какво може, но главно, какво не бива да се диша, пие и яде. Не ни дадоха йод, а тайно го оставиха за себе си. Даже, не да ни казват трябваше. Строга заповед трябваше да издадат и напътствие за спасение, а те заповеди могат, ох как могат, да издават. Вместо това нагло излъгаха, че и те не били знаели! Като не знаехте, защо почнахте само с чиста вода и храна от резервите да се тъпчете бе, защо всичко най-старателно миехте, и децата си, но само своите, пазехте? Защо за йода не казахте? Нашите деца с какво да умират бяха заслужили? Но то е така и винаги е било, има хора и нехора също.

Нищо друго от вас не се искаше, даже и чистата ви храна, да се бяхте задавили с нея, не ни трябваше. Нищо друго, една дума да бяхте казали и хиляди български деца щяха днес да са живи, а не мъртви. Още хиляди нямаше да са болни. Аз не знам по-отвратителна страница от историята на България в мирно време. Каквото и да се каже, ще е слабо. Сещам се прочие, как част от ръководството на Третия Райх на времето, след като докара до пълен крах народа си (че и целия свят също), се изпокри в миши дупки из разните там латински америки. Сещам се също, че главният виновник, фюрерът, поне остана докрай в бункера и там си пръсна главата. Не избяга, тоест. Е, нашите комунистически вождове преспокойно и подло избягаха от народа си.

Но ако някой си мисли, че наглостта и кретенизмът на ръководството на БКП

са били дотук, излъгал се е. Радиоактивната трева (за нея тогава вече беше разбрал и най-големият дебил според остроумното определение на един млад червен депутат и блестящ професор по социология) беше старателно окосена, както впрочем и на Запад. Но докато там още по-старателно я унищожиха, местните тежки олигофрени я запазиха като фураж и след години нахраниха животните с нея. Последва втора радиационна катастрофа българска. Отново българските деца пиха радиоактивно отровно мляко и отново масово заболяваха от левкемия. И умираха, за ужас на родителите си и за вечен срам на всички, които останахме живи. После, в ранните години на прехода, децата на същите комунистически престъпници, се превърнаха в бизнесмени и бизнесдами. И внесоха от Украйна чернобилско радиоактивно сухо мляко. Трета радиоактивна вълна удари България. Ако някой има думи, нека да квалифицира този геноцид. Аз моите думи вече ги изчерпвам.

Но истината трябва да се казва цялата, иначе е по-лоша от лъжата. На Запад олигофрени също дал Господ, само дето там повече ги е страх да безчинстват в такава степен. Което не им пречи днес да внасят в бившите социалистически страни и днешни техни партньори по Европа храни и стоки второ качество. И, забележете аналогията с комунистическите престъпници, да внасят второ качество детски храни и лекарства! Добре поне, че не са радиоактивни. Макар че знае ли човек? В един калъп май е отливано всичкото Зло на света. А що се отнася до Чернобил, японците май вече го надминаха по глупост и неадекватност със зорлем причинената авария, също от 7-ма степен, в атомната централа във Фукушима през 2011 г. Но това е друга тема.

На съвестта (и по-точно на липсата й) на комунистическите управители на България по времето на Чернобил лежи неизвестен, но огромен брой избити и осакатени български деца. И съответно почернени майки и рано побелели бащи. Които, отглеждайки болните си от рак дечица, не посмяха да родят други. Така че не само за умрелите, но и за неродените деца на България са виновни онези хора, предателите от Българския Чернобил. Впрочем, хора ли? Преценете сами фактите.

Тодор Живков (1911-1998). По време на аварията в Чернобил и на срамното й прикриване е Председател на Държавния съвет на Народна Република България и Генерален секретар на Българската комунистическа партия, т.е. той е тоталният началник на нещастната ни държава. Преди това, през 1944 г., лично участва в избиването без съд и присъда на много българи от елита на нацията. Според данните на Съюза на репресираните, избитите тогава са над 30 000, а според самите комунистически историци – около 20 000. В момента специалистите се обединяват около числото 28 000. За сравнение, от 1923 до 1944 година, според комунистически източници, са избити 5 600 души. Тези числа са важни и показателни, но те не казват всичко. Всички жертви на Българската гражданска война от 1918 до 1954 г., разпалена от БКП, заслужават почит и покой на душите си. Но не и докато сред нас се разхождат все още живи и неосъдени някои от убийците им.

Не сме дорасли до помирение по испански, тоест

Георги Атанасов (1933-). По време на катастрофата и на ядрената атака срещу българските деца е министър-председател на Народна Република България. Не е подсъдим по фарсовото дело „Чернобил”, защото междувременно е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, т.е. за кражби. И тук е една от зловещите гримаси на съдбата. През 1994 г. Атанасов е помилван от демократичния президент Желю Желев. Година преди това една от дъщерите на президента, Йорданка, се самоубива на 22-годишна възраст. По време на Чернобил момичето е само на 15. Преди смъртта си се оплаква, че някой я трови с радиоактивна храна. Радиофобията на Йорданка не е ли причинена и от действията на същия този, помилван от баща й, престъпник?

Любомир Шиндаров (1920-2009). Заместник министър на здравеопазването. На 7 май 1986 г., повече от 10 дни след ядрената катастрофа, той лъже като казва, че няма опасност от радиация, т.е. че ние, българите, трябва да си живеем спокойно и безметежно. Професорът и член-кореспондент на БАН прекрасно знае, че това значи едно-единствено нещо, а именно децата ни, включително неродените, да продължават да се облъчват и да умират. Осъден е за това на 2 години затвор. Има наглостта да обжалва и присъдата му услужливо е променена на условна. Дано поне са живи и здрави децата на съдиите му, защото Бог забавя, но не забравя.

Григор Стоичков (1926-2016). Министър на строителството по време на експлозията на мирния съветски атом. Осъден на 2 години лишаване от свобода. В затвора му викат „другарю министър”. Освободен предсрочно, вероятно за добро поведение. До края на живота си твърди, че е невинен, защото „не знаел”, тъй като съветските другари не му били казали. И за мерките на Европа не бил чувал, и за евакуацията на Припят – също не бил. Опитва се да се прави на идиот, тоест. Или наистина е. Твърди също, че на 2 май от БКП били предупредили хората за опасността от радиация. Което е лъжа и е в пълно противоречие с поведението на Шиндаров, който цели 5 дни след това убеждава целия народ, че радиация няма. От тогава е вицът за онова, което го няма, но всеки ден намалява – прогресивната съветска радиация.

И друго се забелязва. От чистата вода и храна ли, от друго ли, но изброените по-горе червени вождове са живели средно по 88 години. Днес, 31 години след Чернобил, обикновените български мъже живеем средно по 72 години. И вероятно така ни се пада, щом ги оставихме безнаказано да ни причинят това. И последно за Чернобил, българския. Част от управлявалите ни тогава нечовеци са мъртви. И аз много добре знам латинското правило, че за мъртвите се говори или добро, или нищо. Тук добро няма как, а всяко правило има изключение. И за тези няма как да е нищо говоренето.

Днес се прави опит за ревизия на приватизационната история на нова България

От това, разбира се, пари в хазната няма да се върнат и присъди осъдителни няма да има. За тази липса на справедливост е виновно „дясното” управление на България през периода 1997-2001 г. Тогава, по „горещи следи” можеха да бъдат изловени и наказани истинските виновници за банковия крах, довел до сбърканата и престъпна приватизация след 1995 г. Както по горещи следи можеха да бъдат изловени крадците на външнотърговските дружества на разузнаването през 1991-1992 г. Някои десни лидери странно присъстват във властта и в двата периода. За левите лидери да не говорим, те никога не са отсъствали. Унищожаването на финансовата система на България през 1995-1996 г. е вторият най-страшен финансово-икономически удар върху страната ни след зверското й ограбване от съветските окупационни войски през 1945-1947 година. И е основна причина за сегашната ни бедност. Как впрочем се случи това?

Годината 1996-та, точно десет години след страшната 1986-та, когато бяха погубени безчет деца на България, е отново катастрофална за нас. На власт, естествено, е БСП със 125 депутати и премиер „кристално чистият” Жан Виденов. Което може и да е персонално вярно, но пък ми напомня, че Хитлер и Сталин също са били кристално чисти. Но само в смисъл, че не им се е налагало да крадат. Щото не им е трябвало. Тогава новородената комунистическа олигархия одира кожата на българския народ, като ограбва напълно спестяванията му. И, което е не по-малко страшно, фалира работещите към момента предприятия. Аз лично помня престъпния апел на един тогавашен червен министър предприятията да не си плащат дълговете. От тук до бандитската приватизация е една крачка. За по-сигурно, приватизацията се извърши само за 10% от истинската им цена, при това платена не с пари, а със съмнителни финансови инструменти.

Добре е някои днешни лидери на БСП, дето се правят на света вода ненапита, да кажат колко процента платиха, с какви финансови хартийки го направиха и откъде ги взеха даже и онези 10 процента? Думата „бандитска” тук не е метафора. Допълнителен и мощен инструмент за приватизацията след банковия крах през 1995-1996 г. (а и преди него) беше отказването на сериозните купувачи, готови да плащат с пари, а не с финансови боклуци. Тях ги отказваха по всякакъв начин, включително силов и синдикален. На принципа на Ал Капоне, че с пистолет и блага дума се постига повече, отколкото само с блага дума.

Хронологията

Накрая нека резюмираме хронологията. През 1944-1947 г. – унищожаване на българския елит и варварско ограбване на страната от съветските окупационни войски. След още 12 години, през 1959 г. – повторно разкриване на концентрационните лагери на смъртта. След 27 години, през 1986 г. – ядрена катастрофа във великия, вечен и непобедим Съветски съюз, многократно усилена у нас от престъпните действия на комунистическата върхушка. Десет години след това, през 1996 г. – фалит на гражданите и на държавата, осъществен от децата на същата върхушка. Девет години по-късно, през 2005 г. – старт на ново управление със същите деца начело. Осем години след това, през 2013 г. – кратко, но фатално управление на БСП, което за щастие се срина съвсем скоро. Само четири години след това, през 2017 г. – искат отново да ни управляват!

Преди повече от 145 години, в своето тефтерче, на страница 115, неизвестно точно кога, Апостолът зададе своя страшен въпрос „Народе ????”, на който все не успяваме да отговорим. Ще го направим ли някога?

проф. Михаил Константинов

Вашият коментар