Прокурорска секира виси над „златния пръст” на Марешки

 

Трудно е да бъдеш антисистемен играч в българската политика. Изкушенията на властта са големи, наказанията, ако й се противопоставяш – също. Вижте само Волен Сидеров. Вождът на „Атака“ отдавна заряза фюрерските пози и изхвърляния. И като управляващ стана толкова благ и диалогичен, че изглежда едва ли не като еталон за нормално поведение в сравнение с парламентарните питбули, които се лаят и хапят в пленарната зала на Народното събрание. Но за какво ли да воюва, като си има собствен министър в правителството?

За други самозвани борци срещу статуквото благините на властта не са единственото съображение, когато натъкмяват своята реторика и политики. Надвисналата над главата ти секира също може да бъде мощен стимул да си коригираш отношението към управляващите в благоприятна за тях посока. Лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, пробил в голямата политика именно с обещания да разбие корупционната система, има доста какво да разкаже по въпроса. Особено след като прокуратурата се превърна в негов постоянен спътник в живота, който усърдно се грижи за „коректното“ му политическо поведение спрямо правителството на ГЕРБ.

Марешки начена щурма си към парламента на предсрочните избори през март т.г. с атаки срещу всички, включително и срещу Бойко Борисов. Нямаше как, само със залъгалки за евтини лекарства и бензин не можеше да стане, трябваше да се озъби и на големите играчи.

„Борисов и Нинова са политици от миналото“,

говореше тогава варненският бизнесмен. Но когато лидерът на ГЕРБ предложи коалиционния си кабинет с „Обединени патриоти“ в началото на май, „Воля“ го подкрепи в парламента. Въпреки че преди това Марешки се заричаше, че няма да застане зад правителство с „крайни националисти“. „Всеки има право на втори шанс“, обясни той внезапния си лупинг. И веднага разцъфтяха подозренията, че пробва да си купи благоразположението на силните на деня, след като в края на април главният прокурор Сотир Цацаров поиска да бъде свален депутатският му имунитет заради обвинение в побой и изнудване.

Марешки обаче беше решил да не се дава без бой и поиска парламентът да създаде временна комисия по неговия случай, за да „не го сготвят на тъмно“. Управляващите, доволни от подкрепата на „Воля“ за кабинета „Борисов 3“, великодушно отстъпиха. Но само дотук. Още на първото си заседание комисията реши, че искането на Цацаров е основателно. И Марешки сам си даде имунитета. Както беше принуден да направи отново през юни по друго обвинение. В интерес на истината не беше сам – компания му правеха Делян Добрев от ГЕРБ и Светла Бъчварова от БСП, също попаднали на мушката на прокуратурата, която беше подела една от спорадичните си акции срещу фигури с висок политически профил. Докато другите обаче си траеха, варненският депутат беше решил, че трябва да вдигне колкото се може повече шум около себе си. Затова и отвори война на управляващите, които толкова бързо го бяха употребили и захвърлили.

Като начало подкрепи неуспешния опит на БСП да свали вече бившия председател на НС Димитър Главчев от поста му в началото на юни. Тогава Марешки мъгляво обясни, че всъщност нямал лично отношение към Главчев, а по-скоро към работата на парламента, който пилеел времето си и парите на данъкоплатците. Оплака се, че

„България днес се владее от мутрите“

и разказа как бил подмамван да влезе в кабинета, а отказът му станал повод за атаките срещу него. „Предлагаха ми квота във властта като на патриотите. Както дадоха на тях екоминистерството, а Нено Димов е десен човек. И както дадоха на Пеевски икономическото министерство. След като не приех моркова, дойде тоягата. Искат да ме смачкат и да стана послушно пуделче“, жалеше се Марешки. Поредното обвинение, което му повдигна прокуратурата през юли, провокира варненския бизнесмен направо да обяви курс към предсрочни избори. А през септември заяви готовност да подкрепи вот на недоверие срещу правителството за цялостната му политика, какъвто обмисляше още тогава БСП.

„Направо Борисов да си подава оставката и да си ходи“, гневеше се Марешки. Даже се закани да преиздаде прословутата книжка на ексдепутата от ГЕРБ Антон Тодоров, в която премиерът и обкръжението му бяха наречени „шайката“. Борисов дотолкова му се ядоса, че го обвини, че не мислел за предсрочни избори, когато „идваше в централата да говорим да става вицепремиер“. Въобще Марешки като че ли се бе превърнал в по-яростна опозиция на властта от БСП.

Месец по-късно всичко се промени, все едно въобще не е било. Най-напред през октомври депутатите от „Воля“ подкрепиха оставането на замесения в шуробаджанашки скандал Делян Добрев в парламента. След което помогнаха на управляващите да отхвърлят президентското вето върху поправките им в Закона за отбраната и въоръжените сили. В началото на ноември гласуваха правителствения проект за държавен бюджет за 2018 г.

А Марешки лично отряза БСП за вота на недоверие. Щял да развали коледните празници и да навреди на българското европредседателство. Пък и не можел да връща на власт онези, които „преди три години изгонихме“ (изглежда вече се вижда и като протестър срещу кабинета „Орешарски“). И взе, че погна социалистите заради съпартиеца им Иво Христов, нарекъл 80% от българите дебили. Оставката на недолюбвания доскоро от Марешки Димитър Главчев внезапно се оказа, че не вълнувала обикновените българи. Когато БСП тръгна да напуска пленарна зала преди седмица, Марешки гарантира, че депутатите му ще влизат на пленарни заседания, за да не бъде провален кворумът.

От крайна опозиция към нов „златен пръст“ и патерица на управлението – обратът в поведението на „Воля“ беше смайващо бърз и лицемерен. Изглеждаше и необясним. Докато в средата на ноември стана ясно, че държавното обвинение се готви да изпрати „в много кратки срокове“ делото срещу Марешки в специализираната прокуратура, която да му повдигне обвинение. Дали наистина ще стане така, предстои да видим. Дотогава Марешки ще трябва да тръпне в тревожно очакване дали секирата няма да се стовари върху златния му пръст. И да разчита, че благоволението на управляващите ще му осигури изход от незавидното му положение.

Людмил Илиев

Вашият коментар