Как болничният престой се превръща в ужас за хора с деменция

„В дните, в които се намираше в болницата, майка ми се превърна от подвижен човек в същинска развалина“, разказва Катя К. пред „Хесишер Рундфунк“.

78-годишната ѝ майка, която страда деменция, е била хоспитализирана през лятото на 2021 г. заради счупване на шийката на бедрената кост. Дъщеря ѝ все още се ядосва, когато си спомни за болничния престой на своята майка.

Катя К. обвинява болницата, че не се е грижила правилно за нея, макар медиците да са били информирани за диагнозата ѝ. Никой не е направил нужното отслабналата и объркана жена, която също така говори трудно, да се храни и да приема достатъчно течности. Дъщеря ѝ нееднократно обръщала внимание за това на медицинските сестри, но усилията ѝ се оказали безуспешни. Вместо това майка ѝ била описана като „некомуникативна“. Затова Катя К. нарушавала пандемичните рестрикции и прекарвала повече време на свиждане, за да помогне на майка си да се храни.

„Волята ѝ за живот беше отнета“

В отговор на въпрос на АРД, от кликата отговарят, че не са открили „нарушения“. Въпреки че контактът с роднините е важен – особено за пациентите с деменция – той е бил възможен само в ограничена степен заради коронавируса, обясниха оттам. Лекарите все пак посочват, че за хората с деменция болничният престой представлява „огромно бреме заради чуждата среда, многото непознати и ежедневните процедури“.

Забине Карстенс е медицинска сестра. Но и тя има сходно преживяване. Когато през месец март миналата година 81-годишната ѝ майка с деменция била принудена да постъпи в болница заради кървене в червата, Сабине се почувствала напълно безпомощна. В продължение на дни не ѝ било разрешено да я посещава заради мерките срещу пандемията. Възрастната жена не знаела къде се намира, спряла да яде, да пие и загубила тегло. Неадекватните грижи в крайна сметка довели до болезнена язва. Два месеца по-късно майката на Сабине Карстенс починала.

„Волята ѝ за живот беше отнета“, смята дъщеря ѝ, цитирана от АРД. От болничното заведение обаче не са съгласни с това. Посещенията били възможни всеки ден, а загубата на тегло не можело да бъде потвърдена. За пациентката се полагали „цялостни“ грижи, твърди клиниката в отговор на въпроси на „Хесишер Рундфунк“.

Болниците са „опасни места“ за пациенти с деменция

В рамките на своето разследване от медията разговарят и с други членове на семействата на болни от деменция, които са били хоспитализирани. Много от тях споделят усещането, че в болниците не се полагат достатъчно грижи за подобни пациенти.

За такива пациенти болниците са „опасни места“, смята Сабине Кирхен-Петерс от Института за социални изследвания и социална икономика в Саарбрюкен. Преследването на ефективност и на възможно най-бързото и икономически изгодно лечение не работи при хората с деменция, обяснява още тя.

Пациентите отказват лечение, не разбират лекарите, спират да ядат и да приемат течности. Това върви ръка за ръка и със съответните последствия. Болногледачите, които и без това са стресирани, са подложени на допълнително натоварване. Симптомите на деменцията при засегнатите често рязко се влошават. Рискът от обратно връщане в болницата малко след лечението нараства с до 35%, става ясно от проучване по темата на фондация „Роберт Бош“, проведено през ноември 2019 година.

В същото време делът на възрастните пациенти в болниците на Германия се увеличава. С него нараства и броят на хората с деменция. Затова и все повече лечебни заведения разработват концепции за повече „чувствителност към деменцията“, разказва Сабине Кирхен-Петерс. Политически стимули обаче липсват, обобщават от „Хесишер Рундфунк“.

Автор: Оливер Гюнтер „Хесишер Рундфунк“

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ТУК