- Три жени отишли до един извор, за да си налеят вода. До извора, на каменна пейка седял един старец, който ги гледал и тихо слушал разговора им. Всяка от жените имала по един син.
Първата казала: – Синът ми е толкова бърз и пъргав, че няма равен на него. - Синът ми, казала втората, пее като славей. Няма никой на света, който може да се похвали с толкова красив глас, като неговия.
- Ами твоят син? – попитали двете жени третата, която останала безмълвна.
- Не знам какво да кажа за сина си, отговорила жената. Той е добро момче, но не може да прави нищо специално…
Когато напълнили амфорите си с вода, трите жени тръгнали към дома си. Дядото ги последвал по пътя. Амфорите били тежки, а жените не след дълго се изморили.
В един момент те седнали да си починат от силни болки в гърба. По пътя срещнали трима млади хора. Това били синовете на всяка една от тях. Срещнали ги поотделно.
Първият направил шоу. Той си сложил ръцете на земята и направил колело с краката си във въздуха, след което направил два прекрасни и много трудни скока един след друг. Жените го гледали с възхищение.
Вторият млад мъж запял песен. Той имал прекрасен глас, като на славей. Жените го слушали и със сълзи в очите възкликнали: – Той е ангел!
Третият млад мъж се насочил към майка си, взел тежките амфори и ги понесъл, вървейки до нея.
Жените се обърнали към стария човек: – Какво ще кажеш за децата ни? - Деца?! – възкликнал старецът. Видях само един син!
Какво мислиш по темата?