Home » Мнения » Иска ли България да стане част от някаква нова версия на Руската империя?
d0b8d181d0bad0b0 d0bbd0b8 d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d0b8d18f d0b4d0b0 d181d182d0b0d0bdd0b5 d187d0b0d181d182 d0bed182 d0bdd18fd0bad0b0d0ba - 1den.BG | Новините днес, обективни и без цензура - Иска ли България да стане част от някаква нова версия на Руската империя?

Иска ли България да стане част от някаква нова версия на Руската империя?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На Балканите е важно да знаят накъде води пътят, по който вървят. Надали някой в региона иска да е част от някаква нова версия на Руската империя, казва Мануел Сарацин. Пред ДВ той говори и за българо-македонския спор.

Г-н Сарацин, България е на път да изпадне в политическа криза. Една от изтъкваните причини за тази ситуация бе готовността на премиера Кирил Петков да оттегли българското вето върху преговорния процес на Северна Македония. Международният натиск за това не създаде ли риск от засилване на позициите на популистите?

Мануел Сарацин: Моето разбиране е, че ако си част от Европейския съюз, винаги трябва да балансираш между теми, които се възприемат като част от националния интерес, вътрешните обстоятелства и европейския интерес. Мисля, че има явно разминаване между европейския интерес и възприемането на националния интерес сред повечето българи по въпроса за Северна Македония. Но не смятам, че това допринася за засилването на позициите на популистите. Целта е да се подкрепят добрите национални политически актьори в опитите им да намерят решение и компромис и да се покаже, че те могат успешно да балансират между европейското и националното.

Доколко успешна е руската стратегия за разделение на балканските общества и държави?

Мануел Сарацин: Отговорът на този въпрос е труден. От една страна не трябва да подценяваме руските ходове и успеха им за разделение на балканските общества. Този въпрос включва както контрола върху критичната инфраструктура, така и наративите за консерватизма и национализма. Но, от друга страна, смятам, че в крайна сметка за Западните Балкани и като цяло за постсоциалистическите общества е важно да знаят накъде води пътят, по който вървят. Надали някой в региона желае да стане част от Евразийския съюз или от някаква нова версия на Руската империя.

След случилото се в Украйна и сравнението, което Путин направи наскоро между себе си и Петър Велики, светогледът на Кремъл е ясен. Перспективата да сме обединени, с еднакви права и европейско гражданство все още е много по-привлекателна от което и да е руско дезинформационно внушение. Така че, ако не оставяме вакуум, имаме по-голям шанс от Москва да бъдем успешни.

Кой е водещият фактор за неразбирателствата в региона като тези между България и Северна Македония – предполагаема руска намеса по тези въпроси или интересите на местните политически актьори, извличащи ползи от атмосферата на нетърпимост и хаос?

Мануел Сарацин: Моят анализ показва, че руснаците се възползват от съществуващи конфликти в националните дебати или в двустранните отношения. Те се опитват да ги експлоатират и ескалират. Това представлява опит да се открият слабите места. Обикновено руската пропаганда не измисля радикално нови разделения в обществата, а се опитва да се хване здраво за нещо, което вече съществува.

Но обратно на въпроса – отговорът ми е, че и двата фактора имат значение. Нашият проблем е, че не сме достатъчно обединени и това ни прави слаби. Заради това допускаме и руско влияние, което се възползва от тази слабост. Стратегията да се експлоатира национализма като начин за създаване на проблеми съществува отдавна. Това е много стара игра и от нея не се възползва само Кремъл, други също.

Ние не можем да виним единствено руснаците. От друга страна трябва да сме внимателни с техните опити да прокарат свои интереси и влияние и да ни поставят в слаба позиция. Необходимо е да запазим обществата си колкото е възможно по-обединени.

Как могат медиите да съдействат за нормализиране на диалога между България и Северна Македония в специфичната среда на социалните мрежи, които възнаграждават крайните гледни точки?

Мануел Сарацин: Много често политици от Германия и Западна Европа, каквото и да се означава това понятие, се чувстват длъжни да дават съвети на Южна, Централна и Източна Европа как да провеждат по-добра вътрешна комуникация и дебати. Самите ние всъщност познаваме добре подобни ситуации, макар и не съвсем в онази степен, в която те се проявяват на Балканите. Но появата на реч на омразата вместо съвместно обсъждане на проблемите ни е добре познато.

Не само медиите, но и политиците играят важна роля по отношение на комуникацията относно различните позиции, те трябва да се опитват да обяснят ситуацията на отсрещния.

Колко сериозна е ситуацията в Босна и Херцеговина?

Мануел Сарацин: Мисля, че е изключително сериозна. Много е важно международната общност и Европейският съюз да имат ясен подход към Босна. Трябва ясно да се заяви, че изборите през октомври ще бъдат проведени и че ние ще подкрепяме дългосрочно стабилна Босна и Херцеговина, основана на правовия ред. Сепаратистките тенденции на Република Сръбска, някои от изказванията на г-н Драган Чович, и корупцията по високите етажи, включително относно Партията на демократичното действие, трябва да бъдат недвусмислено осъдени.

Европейският съюз следва да заяви ясно, че няма да позволи страната да бъде унищожена и да се противопостави категорично на сепаратистките тенденции на г-н Милорад Додик.

През последните три десетилетия германският данъкоплатец е вложил сериозен ресурс за развитието на обществената и политическата инфраструктура на Балканите – чрез директни инвестиции, както и през политическите фондации. Задоволителни ли са резултатите от това?

Мануел Сарацин: Вероятно ми задавате този въпрос, за да ви кажа, че резултатите не са удовлетворителни. Но моето усещане е, че и двата отговора биха били правилни. Германия наистина инвестира много, а вероятно Европейският съюз можеше да инвестира дори и повече в някои случаи. Западните Балкани не се намират там, където бихме искали да бъдат. Германският канцлер Олаф Шолц припомни при визитата си миналата седмица, че т.нар. Солунско обещание, според което бъдещето на Балканите е в ЕС, е почти на 20 години. И действително преди 20 години всички си представяха, че нещата биха се развили много по-оптимистично, отколкото са сега.

От друга страна обаче ситуацията в региона е много по-добра, отколкото преди 30 години. Ако обиколите Балканите ще видите, че потенциалният прогрес и възможностите са си тук, присъстват. Има страхотни способни хора. Един от критичните моменти, чиито последствия се подценяват и от който ние сме най-малко удовлетворени, е това, че много хора напускат региона, за да търсят щастието си на друго място. Мисля, че в това се крие и основната слабост. Оттук произтичат много негативни последици и развития за Балканите като национализма, етнонационалистическите политики, икономическата слабост и пр.

Така че картината е смесена. Със сигурност обаче е твърде рано Германия да се оттегля или да спира да инвестира. Няма значение дали в момента ние сме удовлетворени, или не. Резултатите са смесени, но със сигурност ще си струва да се инвестира в идните години и десетилетия. Мирът в Европа и стабилността на Западните Балкани са дългосрочна стратегия. Европа не е построена чрез един единствен план или единично велико дело, ами със солидарността на действието. Тази част от плана “Шуман” от 1950-те години продължава да бъде валидна и днес – особено що се отнася до Западните Балкани.

***
Мануел Сарацин е специален пратеник на Германия за страните от Западните Балкани, политик от Съюз90/Зелените и историк. Между 2008 и 2021 година е член на Бундестага от Хамбург.

Поставете оценка:

2

Оценка 2 от 71 гласа.

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ТУК

2022-06-20

Твоят коментар Cancel reply

x

Check Also

Хаосът в България: какво ни чака сега?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Най-вероятното ...