in

Евродепутатът Иво Христов: Новите земеделци е добре да потърсят нишови производства

Няма икономически сектор, в който на втората година да си толкова икономически силен, колкото тези, които са в него от десетилетие, казва евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП

Интервю на Анета Божидарова

– Г-н Христов, новата Обща селскостопанска политика като че ли запазва статуквото – поне така изглеждат нещата отстрани. Всички амбиции, свързани със Зелената сделка, по-скоро имат пожелателен характер. 30% от бюджета на ОСП да отива за зелени цели, българските биопроизводители призоваха до 2030 година този процент за страната ни да е 15, при условие, че в момента той е около 5. Само въпрос на политическа воля ли ще бъде прилагането на новата ОСП на национално ниво, при условие, че държавитечленки сами ще пишат своите национални стратегически планове?

– В новата ОСП отговорността за постигането на зелените амбиции ляга върху държавите членки. Те ще изготвят стратегическите си планове, но нека не забравяме, че Европейската комисия трябва да ги одобри.

Зелената сделка е стратегически документ, който очертава цели за европейската икономика, само част от която е селското стопанство. Всъщност и в настоящия програмен период има зелени мерки и практики, щадящи природата – сеитбооборот, оставането на площи под угар, екологично насочените площи. Те очевидно не са достатъчни, в следващата ОСП ще бъдат по-амбициозни и лично се надявам да имат по-бърз ефект, защото климатичните промени са вече факт. Ние сме част от глобалната екосистема и трябва да мислим за глобалната среда, а не просто за усвояване на средства. Климатичните бедствия не признават националните граници и в миг могат да съсипят труда на селските стопани.Те не са далечна опасност, а реален, ежедневен риск.

Големите инвестиции, които заобиколиха България

Бих искал да обърна внимание на нещо много важно в новата ОСП. За пръв път в нея опрашителите и пчелите намират своето място. Ще бъде въведен индикатор на опрашителите, с което ще се отмерва ефектът от земеделската дейност върху опрашителите – дивите и одомашнените. Това е изключително важно, защото те са краен показател за ефекта от земеделието върху природата и това има шанс да стане част от следващата селскостопанска реформа. Ще стане ясно в края на тристранните преговори.

– В тази връзка каква ще е ролята на Брюксел по отношение на националните стратегически планове – те трябва ли първо да бъдат одобрени от националните парламенти и едва след това да получат „зелена светлина“ от Брюксел? Ще се намесва ли ЕК в прилагането на националните стратегически планове и по какъв начин?

Задължение за одобрение от националните парламенти не се предвижда – компетентните органи за представянето на тези стратегически планове са съответните министерства на държавите членки. Дали те ще ги внесат за одобрение в националните парламенти е въпрос на политическа национална отговорност. Селското стопанство има нужда от стабилност, средносрочна и дългосрочна визия и ясен консенсусен план. Но задължение поне на този етап няма, заради сложните юридически системи в различните държави членки.

ЕК ще следи за постигането на целите на стратегическите планове на годишна база. Държавата членка определя целите и мерките, но ЕК трябва да ги одобри по целесъобразност и след това да следи, че държавата членка се придържа към тях. За всяка година се предвиждат заложени цели, които ще трябва да бъдат обосновани пред Брюксел. Първият такъв годишен преглед се очаква две години след влизането в сила на регламента за стратегическите планове, а последният за 2030 г.

– Българските производители на плодове и зеленчуци изразиха недоволство от процента на обвързана подкрепа /12+3/. Според тях досегашното статукво се запазва и това отново ще постави сектора в графата „чувствителен“, а масираният внос ще убива родното производство. Имаше ли вариант да бъде приета диференцирана ставка по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/, за да се разпределят по-справедливо средствата по Първи стълб?

– Процентът на обвързаната подкрепа, който ние – българските евродепутати, не подкрепихме, е дори по-нисък – 10+2% е. Да се надяваме, че в края на тристранните преговори той ще се запази на досегашните нива на 13+2% за протеиновите култури. Нека не забравяме обаче, че това е общоевропейска политика и че прилаганите правила трябва да са най-малкото общо кратно на интересите на 27 държави членки, а например в Германия обвързана подкрепа не се прилага и по моя информация, настроенията в страната са тя да не продължава до безкрай и в Европа. Нямам информация да се е обсъждала диференцирана ставка. Това, което обаче се подкрепя на европейско ниво политически е обединяването на производителите – на възможно най-много етапи. С това се намаляват разходите на всеки индивидуално и имат по-силна позиция на пазара.

– Въпросът, който вълнува зърнопроизводителите, е свързан с въвеждането на тавани и прилагането на екосхеми – таваните наистина ли ще бъдат доброволни /всяка страна сама ще решава/ и по какъв начин прилагането на зелените политики ще бъде обезпечено финансово?

– В мандата на Европейския парламент относно таваните приехме предложението на ЕК, а именно таван да има задължително за всички с възможността да бъдат приспаднати 50% от разходите за труд. Това е много важно политически, защото Европа осъзнава проблема с концентрацията на субсидии и земя, който е изключително остър у нас. Изпълняването на зелени политики е в интерес на самите фермери. Ако нещата продължават, както е било досега, след няколко години земята може да загуби и плодородието си. Зелени мерки не трябва да бъдат спазвани, само за да се получават субсидии, а за да се остави ресурс и на бъдещите поколения да могат да се изхранват. В следващия програмен период се предвижда да се поощряват фермери, които спазват еко-климатични мерки чрез така наречените еко-схеми. Всяка държава ще избере сама кои да бъдат мерките, които тя да признае за такива.

– В новата ОСП дава ли се наистина по-голям шанс на младите фермери? Ако да – по какъв начин?

– Проблемът със застаряването на сектора не е от вчера и не е само в България и в Източна Европа. Тенденцията е почти повсеместна. В мандата на ЕП гласувахме за нова допълнителна дефиниция за фермерите, а именно „нов фермер“, в допълнение на вече известната „млад фермер“. Това е необходимо, защото трябва да оставим възможност интересуващи се от земеделие, но над 40 годишна възраст, също да бъдат поощрявани да се занимават с него. Проблемът с навлизането на млади фермери обаче е многопластов и излиза извън възможностите на ОСП. Един сериозен проблем е достъпът до качествена селскостопанска земя. Цената на земята постоянно расте. Инвестициите за нейната обработка под формата на техника и препарати също не са малки за новопрохождащите фермери. Според мен младите и новите земеделци е добре да потърсят нишови и малки преработвателни производства. Няма икономически сектор, в който на втората година да си толкова икономически силен, колкото тези, които са в него от десетилетие. За сметка на това обаче можеш да предлагаш на пазара нещо, което е интересно, което би се търсило и би ти осигурявало добър доход.

– Напояването се превръща във въпрос №1 за всички български земеделци – какви политики, свързани с неговото решаване, са заложени в бъдещата ОСП? Припомням, че страната ни изхарчи милиони, за да се напише Водна стратегия, но тя остана единствено на хартия.

– Смятам за постижение, че в мандата на ЕП беше прието и предложението да могат да се правят инвестиции за напояване чрез новата ОСП. Темата е важна за България, където сушите зачестяват. За да могат да бъдат признати подобен вид разходи, ще трябва да се отговаря на условия например за качеството на водата на водния басейн, дали оптимизират използването на водата и други. Всъщност в България все повече стопанства прилагат капково напояване, което дава добри резултати. Това, което трябва да направим като страна, е да решим веднъж завинаги статута на язовирите у нас и да използваме водата разумно за различните предназначения. Тогава ще има и за капково земеделие, с което пък зеленчукопроизводството ни ще получи стимул за развитие.

– По време на дебатите в ЕП стана ясно, че 80% от европейските средства за земеделие отиват при 20% от фермерите. И в България този дисбаланс е факт. Има ли шанс това да се промени?

– Да, появява се такава възможност. За нас, социалистите, това беше една от червените линии затова дали да дадем подкрепата си за преговорния мандат на ЕП. Таваните са необходимост. Сегашният модел е доказано неработещ, щом едва десетина-петнадесет души са обхванати от сегашния модел на таван. Това, за което гласува мнозинството в пленарна зала е да има таван от 100 000 евро на субсидии на бенефициер, с възможност преди окончателното определяне на годишната сума да се извадят 50% от разходите за труд. Тази формула е добро начало на решаване на сериозния проблем с концентрацията на субсидии. За да има атрактивно земеделие за повече участници, то повече участници трябва да могат да бъдат подпомагани в начинанието, за съживим демографски и икономически селските региони в Европа.

Източник: zemedeleca.bg

Какво мислиш?

Публикувано от 1DEN.BG

софия

Нови мерки в София влизат в сила от днес

норките

Норките ли са новата заплаха от COVID-19? Oще 5 държави откриха опасна за хората мутация