Нова тенденция при българите

През последната година се наблюдава активизиране на лошите кредитополучатели, които искат бързо да изчистят заема, който не са обслужили в срок. Основната причина поради, която клиентите правят това е желанието им да изчистят кредитното си досие, за да могат по-лесно след това да вземат нов заем. По този начин пазарът на необслужени навреме кредити се върна на нивата отпреди пандемията.

„След изтичането на мораториума върху потребителските кредити станахме свидетели на разумно потребителско поведение и стремеж на клиентите да се справят успешно със задълженията си. През 2021 г. плащанията нарастват и като абсолютен, и като среден размер, а хората все по-рядко прибягват до отстъпки, за да погасят изцяло своите кредити. В резултат от приключването на мораториума клиентите си дадоха сметка, че имат задължения, които рано или късно трябва да бъдат погасени. Може да се каже, че на този пазар пандемичната криза за физическите лица е приключила”, коментира Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International.

Откъде най-често длъжните успяват да намерят пари, за да се издължат на банките преди да бъдат дадени на съд от колекторските фирми? Най-често се вземат пари от приятели и роднини. Някои ипотекират земя.

През януари 2022 г. размерът на кредитът на длъжните се е увеличил средно със 17% спрямо януари 2020 г. Шампиони по ръст на дълг са Кърджали и Пловдив. В първия град средната сума, която е трябвало да връщат в началото на 2020-та е била 2018 лв., докато сега тя е нараснала до 2506 лв. В Пловдив увеличението е от 1879 лв. на 2332 лв. Процентът увеличение и в двата града е 24%.

Най-малко нарастване има в морските градове – 14%. Ако преди 2 години в Бургас длъжник е трябвало да връща средно 2582 лв., сега сумата вече е 2888 лв.

Най-трудно се събират просрочените ипотечни кредити. Причината е, че най-често жилището е продадено на публична продан, но парите не са достатъчни, за да покрият заема и кредитополучателят остава длъжник. Най-често до такива случаи изпадат тези, които са взели ипотечен кредит, а с потребителски кредит са осигурили самофинансирането по ипотечния заем. Така на практика те са купили апартамент със 100% заемен капитал.

По отношение на половото деление, то мъжете са с повече просрочени кредити – 60% от всички. Останалите 40% са жени. По отношение на възрастта най-лошите кредитополучатели са тези на възраст между 40 г. и 49 г. – близо 31%, а най-малко са тези на възраст под 29 г. – близо 5%.

Източник