ТЕМА 

Истинското сирене и кашкавал вече трябва да са на отделни щандове

Вчера изтече гратисният период, в който стоките, имитиращи млечни продукти, произведени със смес от растителни мазнини и с подвеждащи имена, можеха да се предлагат на пазара наред с истинските. От днес влизат окончателно в сила новите правила за продажба на имитиращите продукти. Те трябва да бъдат опаковани в индивидуална разпознаваема опаковка, а потребителите да ги намират на точно обозначени щандове.

Забранява се употребата на думата „млечен“ в наименованието на имитациите. Това бе наложено с промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета от правителството в началото на юли. Отделните щандове или обособените за целта места трябва да са ясно обозначени с надписа „Имитиращи продукти“. С наредбата бе даден 6-месечен гратисен период, в който до изчерпване на наличностите имитиращите продукти можеха да се предлагат на пазара, пише „Сега“.

Според Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, гратисният период до 13 януари засягаше не само търговците, а и производителите на имитиращи продукти. Според новите правила крайната опаковка трябва да бъде произведена и пакетирана от производителя, а не от търговеца. До момента се получаваше размиване на отговорността при злоупотреби с опаковките, поясни той наскоро пред „Блумбърг“.

Друга задължителна промяна е, че се се забранява употребата на думата „млечен“ или нейни производни в наименованието на имитиращите продукти. При етикетирането им в близост до името на продукта трябва задължително да се посочи „Имитиращ продукт“, както и ясно обозначение на съставките, които са използвани като частични или пълни заместители. Задължително се посочва и количеството на съставки като сурово мляко, мазнини и протеини от немлечен произход, използвани в производството на имитиращия продукт.

Присадашки посочи, че първоначално най-разпространен заместващ продукт е била палмовата мазнина, която се добавя към сухо мляко. Това масло се произвежда в големи количества в света и затова цената му е ниска. С течение на времето обаче навлизат и още пълнежи – картофени и други нишестета. Те се ползват най-вече в имитации на типичния български кашкавал. Палмовата мазнина може да бъде опасна при продължителна употреба, твърди експертът. „Нашата надежда и желание е да намалее консумацията на тези продукти, тъй като вече е доказано и научно, че те не са достатъчно качествени. Имат дори вредно отношение към организма с натрупване на консумацията. Надяваме се, че крайният потребител ще придобие все по-голяма култура на хранене и ще отдели плявата от житото“, заявява Присадашки, цитиран от „Инвестор“.

С друга наредба за хигиената на храните вече е забранено с едни и същи машини в рамките на едно предприятие да се произвеждат истински и аналогови продукти, тъй като се получава смесване. Правилата бяха приети в средата на юни. Млекопреработвателите имаха едномесечен срок да се откажат от разфасоването и преопаковането на млечни продукти и имитиращи продукти в един и същ обект. Засега асоциацията на млекопреработвателите няма категорични данни дали това изискване се спазва. Забраната важи за производителите на мляко, сирене, кашкавал, както и за производителите, които разфасоват и преопаковат млечни продукти в един същи обект, регистриран по Закона за храните. Промяната е само за продукти, произведени у нас.

Количеството на консумираните растителни мазнини в България расте застрашително. Само за 2017 г. българите са изяли 12 хиляди тона палмово масло. То се влага в сиренето и кашкавала в големи количества. От общо 260 млекопреработвателни предприятия около 30-40 използват палмова мазнина по данни на Асоциацията на млекопреработвателите. Цената е и основният ориентир за това дали сиренето е истинско, твърдят експерти. По външния вид на продукта трудно може да се направи разлика. Сиренето, което е истинско, не се размива дори във вода, а остава здрав продукт.

Споделете или харесайте в социалните мрежи:

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

Leave a Comment