Даниел Смилов: „Служебно правителство“ е доста странен институт

Ситуацията е узряла за промяна в Конституцията. Две са основните смислени направления, които са предложени в проекта за промени. Това каза в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

„От една страна, това е довършването на реформата в съдебната сфера, разделянето на Висшия съдебен съвет, отделянето му и създаването на Висш прокурорски съвет. В крайна сметка, това са две различни професии, с различни правомощия в конституционния модел, с различни функции и в съдебния процес. Така че има логика тези два съвета да бъдат разделени и да се даде автономия на съдиите сами да вземат основни решения, свързани най-вече с кадруването. Друго, което е разумно, че при това разделяне на двата съвета, съдиите, които са доста разнородна група сами по себе си, има административни съдии, други съдии, които са под шапката на Върховния касационен съд (ВКС) тоест, вътрешно тази група не е еднородна и по тази причина по-лесно може да се самоуправлява, без да се стигне до самоконцентрация на власт в ръцете на един или друг субект.

При прокурорите това не е така, защото те са по йерархизирана система и ако се остави на вътрешна демокрация тази система, много е вероятно, както в армията, ако има избори генералите и началниците да бъдат винаги избирани. Затова точно има смисъл по-голяма външна квота, избирана от парламента да присъства в този Висш прокурорски съвет. Така че логиката тук ми се струва здрава, трябва да се огледат детайлите, но като цяло това е добре промислена реформа, която и през годините, нейната логика ми се струва, че е била достатъчно обосновавана“, обясни Смилов.

По думите му другата основна линия, която според него е правилна е по отношение на правомощията на президента при излъчване на служебно правителство и изобщо ролята на служебните правителства: „Появи се сериозен проблем през последните години, защото Конституцията беше предвидена да действа в друга ситуация, когато тези служебни правителства са изключение, случват се рядко. Те станаха едва ли не правило за определен период. Очевидно е, че някакви мерки трябва да се вземат“.

Според Даниел Смилов „служебно правителство“ е доста странен институт.

„В нормалния парламентаризъм имаме правителства, които са в оставка и които продължават да действат до съставяне на ново правителство. И пак парламентарно подкрепено. Това е и по принцип идеята на парламентаризма. При нас се появява някакво междинно правомощие на президента, което по идея трябва да е краткосрочно и техническо, но видяхме, че не винаги става така. Затова една от добрите промени, които се предлагат, според мен е удължаването на действието на Народното събрание до избиране на следващо Народно събрание, т.е. да няма момент, в който да имаме служебно правителство без парламент и да се получава дупка-вакуум в парламентарното управление. Това е в плана на рационализация на парламентаризма, избягване на парламентарни кризи и общо взето отсъствие на една от основните власти, на практика основната власт – законодателната в парламентарния модел, това е добре“, смята специалистът по сравнително конституционно право.

На въпрос, свързан с исканите промени в Конституцията дали имат отношение към приемането на България в Еврозоната и Шенген, Смилов отговори:

„За мен това е много сериозно основание да се правят поправки на Конституцията, ако това беше залога за влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Само че аргументът е сгрешен, защото това просто не е вярно. Ние няма да влезем в Шенген и Еврозоната, заради конституционните промени от една страна, а от друга страна тези конституционни промени са необходими за страната, независимо от това дали ще влезем в Шенген и Еврозоната или не“

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ТУК