Руснаците могат да си купят от Казахстан каквото поискат

"Леле, какви страхотни телевизори! Изключителни са", казва клиент на знаменития битак в Алмати, докато почуква по екраните им с пръст. Това тържище е може би най-голямото в Централна Азия и там без проблеми може да се намери електроника, включително от производители, които вече са напуснали Русия. Също без проблеми могат да се купят неголеми партиди и те да бъдат изпратени в Русия, разкрива репортаж на ДВ.

Уреди за вграждане на известна германска марка могат например да се купят и да бъдат изпратени в Москва, Краснодар или Оренбург, макар официални доставки на такава продукция да няма. Дистрибуторът на съответната германска компания в Алмати отказва да отговори на зададените му въпроси, но ДВ установява, че през 2022-а година, когато започва войната и са въведени санкциите, печалбата му е нараснала два пъти. На битака в Алмати хората се отнасят съвсем спокойно към възможностите за изпращане на стоки в Русия, някои дори не крият пред ДВ, че добре печелят от тази дейност.

Сивата икономика в Казахстан процъфтява

През март 2022-а година Русия разрешава т.нар паралелен внос. Схемата е сравнително проста: оригиналните стоки, които вече не могат да се купуват в дадена страна заради санкциите – било то автомобили, перални машини или резервни части – се поръчват и внасят през друга, трета страна. Миналата година обемът на паралелния внос в Русия е надхвърлил 20 милиарда долара. Що се отнася конкретно за Казахстан, то износът оттам за Русия се е увеличил през 2022-а година почти с два милиарда долара и е достигнал девет милиарда.

Както обяснява пред ДВ икономическият анализатор Арман Бейсембаев, със сив износ в Казахстан се занимават както частни лица, така и средни или дори големи компании. По официални данни сивата икономика в Казахстан е около 15 процента, но реално може да е и два пъти по-голяма. "Проблемът е в това, че възможност за контрол няма", казва Бейсембаев пред ДВ. Той допълва, че на битака в Алмати няма отчетност, няма надзор и изобщо не е ясно какво става. Определя го като черна дупка – при положение, че данъчните служби изобщо нямат представи какви и колко данъци могат да съберат оттам.

На битака в Алмати не се тревожат за бъдещето

В тази ситуация Западът се опитва да окаже натиск на Казахстан: в страната от първи април е в сила онлайн-система за мониторинг на вноса и износа на стоките от чуждестранни производители. Но многобройните алтернативи за паралелен внос в Русия остават.

Причината – Русия и Казахстан имат една от най-дългите сухопътни граници в световен мащаб: 7600 км. Има предостатъчно място за вкарване и изкарване на стоки. При това двете страни членуват в един и същи митнически съюз, покрай което стоките могат да се превозват сравнително безпрепятствено, обяснява пред ДВ икономическият експерт Магбат Спанов. "Тези мита, които се внасят в общата каса, се поделят между двете страни. Митнически пунктове на границата между Казахстан и Русия няма, а казахстанското правителство няма да ги инсталира – ако иска, Западът да разположи свои. Основният въпрос е, че не трябва да се работи с нашите органи, а с фирмите, които доставят тази продукция", казва експертът Спанов.

По неговите думи, износът на електроника от Казахстан за Русия от началото на войната е нараснал няколко пъти (някои дори споменават 22 пъти). На Запад заплашват Казахстан с вторични санкции, но както изглежда – сивата търговия с Русия ще продължи да върви и занапред. Такива поне са очакванията на битака в Алмати.

Автор: Александър Прокопенко

ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ТУК