ЕЛЕНА ГУНЧЕВА: НАИВНОСТТА Е СМЪРТОНОСНА

Завиждам на неинформираните и немислещите. Могат да си позволят да имат надежда и да си мислят, че с няколко прости хода или с едно гласувае, нещата ще се променят кардинално и някаква промяна ще започне. Много българи смятат политиката за проста и виждат само това, което е на повърхността, радват се и се ядосват на определени политици и партии, без и през ум да им минава тяхната роля в цялостната картина, която, повярвайте, не е рисувана от българи и не е рисувана тук.

Наивността, скъпи братя и сестри, е смъртоносна. Вече не можем да си я позволим. Тази наивност съсипа онази България, която имахме и с която се гордеехме. Тази наивност позволи национални предатели да „реституират“, понякога срещу една декларация и определена комисионна на някой служител изграденото от цял народ, или да приватизират срещу компенсаторни записи /просто хартийки, които не струват дори материала, на който са отпечатани/, заводи за милиони. Тази наивност Ви караше да търсите спасители в Иван Костов, в царчето Сакскобурготски, в мутрата Борисов. Без мисъл, без разум, без замисляне какви са техните интереси и с кого са свързани. Резултатът беше, че с тяхното предателство и кражби и нашата наивност, заедно докарахме Родината си до поредната национална катастрофа. Ние също сме съучастници, защото НЕ ГИ СПРЯХМЕ!

Политиката не е място за наивници и глупаци. Трябва да имаш поне базови данни кой какъв е, с кого е свързан, какви са истинските му планове, какво е състоянието на държавата, да имаш елементарна правна култура и логика. В противен случай просто си миманс на сцената.

В момента се слагат декорите на новия политически театър. Предходният беше подготвителен, нещо като подгряваща група за централното представление. Ролите отдавна са раздадени, сценариите написани, а публиката стои в залата и жадно чака поредните главни герои да я зашеметят на сцената. А всъщност точно тя плаща за цялото представление, което й изнасят.

Понякога смятам мисленето за наказание. Когато бях студентка, „Отворено общество“ дойдоха в Пловдив. Насочиха се към студентите. Лекции и разговори. Звучеше тооооолкова демократично и увлекателно. С възможност за кариера. Само да си послушен и да прегърнеш соросоидните идеи. На първата лекция чух, че националната идентичност нямала значение, че нямало значение дали съм българка, че религията била заблуда, че сте задръстени и консервативни. Първата лекция за мен беше последна. Има неща, които не могат да се приемат. И остана загадка за мен защо толкова много хора се заблудиха от вълците в овча кожа, които вкарахме в кошарата. Та те бяха ясни за мислещите хора. Стига да бяха свалили розовите очила, които им сложи „демокрацията“.

Сега отново не мислим. Сега отново сме наивници. Не разбираме, че единственият ни шанс като народ, е да се обединим всички мислещи и истински българи и да изметем завинаги соросоидната сган от държавата си. Защото те са като ракови клетки, разяждащи обществото и всичко здраво в България.

Свалете си розовите очила и вижте отвратителната реалност, която ни заобикаля: От девет милиона станахме по-малко от седем, и над два милиона българи напуснаха България, от тях – повечето образовани и кадърни. От работеща икономика и хиляди заводи, работим на ишлиме за чуждестранни „инвеститори“, които ни използват като робски труд, все едно сме Бангладеш. Българите като нация намалява, а се увеличават дундурканите от Сорос общности. От голям износител на плодове и зеленчуци, сега селското стопанство е в колапс и внасяме дори ябълки от Аржентина. По българските пазари българска стока рядко се среща. Чуждите „инвеститори“ инвестират само собствените си интереси. А някои са с друга цел – в Родопите в много заводи не се чува българска реч, дори е забранена на територията им, а трудовият ден започва със слушане на националния химн на една наша южна съседка. Децата ни са функционално неграмотни и подготвени за обслужващ персонал на господарите ни. Без война имаме чужда армия на нашата територия. Без наем сме дали военни бази на САЩ, които се държат като башибозук на българска земя. Политиците ни са продажни и подготвени за проекти. Никой не смее да каже истината, за да не загуби властта. Народът мизерства, а те се договарят на Козяк за поредните проекти и участия във властта.

Време е да се разделим с невинността и наиввността, ако искаме да оцелеем и да я има България. Вместо възторг по поредното сценично лице в политиката, мислете за България. Политиците ги преценявайте по същността им, а не по красивите им усмивки. Не спирайте да се интересувате от политиката, защото всеки ден тя не само се интересува от Вас, но и живее от Вас.

Това е, кой разбрал – разбрал!

Елена Гунчева