Какво цели ГЕРБ с оплакването пред Брюксел. И какво ще постигне.

Евродепутатите Ковачев, Новаков, Адемов, Радев, Майдел и Йорданов потърсиха подкрепата на своите колеги в ЕП и еврокомисарите. Много е вероятно партньорите на г-н Борисов в Европейската народна партия (ЕНП) да застанат на негова страна – така както г-н Вебер го направи през лятото на 2020, когато в България вървяха протестите срещу кабинета на ГЕРБ. Партията на Борисов може да разчита и на еврокомисарката Мария Габриел, която е и вицепрезидент на ЕНП. Сигурно е също, че и да има партийни критики срещу Борисов, те ще бъдат скрити от очите на публиката.

Изпитана формула за печелене на подкрепа

Една официална позиция на ЕНП по повод на ревизията на кабинета „Янев“ ще се използва от партията на Борисов като кредит – пред избирателите у нас, а и пред света изобщо. Формулата е известна и изпитана. „Доналд и Ангела ми вярват, вярвайте ми и вие“ – това ще каже Борисов. Братската прегръдка – рамото, подложено от партийните другари, тяхната утеха и съчувствие, особено ако пригласят на твърденията, че срещу ГЕРБ има „репресии”, ще бъдат добра новина за Борисов преди парламентарните и президентските избори.

Подкрепата на ЕНП обаче едва ли би имала някакъв особено значим ефект върху начина, по който обществото у нас, а и хората в чужбина гледат на ГЕРБ. В репортажите си за протестите в България през 2020 световните медии дадоха трибуна на сигналите, че Борисов и партията му са замесени в мащабни корупционни схеми – това е петно, което те трудно ще измият. Мястото на България в индексите на „Трансперънси интернешънъл“ и на „Репортери без граници“, позицията на сенаторите Боб Мененедес и Джим Риш за състоянието на българско-американските отношения, докладът на Държавния департамент за правата на човека в България през 2020 и др. съдържат все неласкави за ГЕРБ оценки, базирани на факти.

Поради тези причини бе очаквано, а и нужно, служебното правителство да започне да чисти „Авгиевите обори“ на ГЕРБ. Ревизията е императив, зададен от голяма част от обществото: протестите срещу кабинета „Борисов 3“ се подкрепяха от над 70% от българите, а партиите на протеста като ИТН, ДБ и ИСМВ не само влязоха в 45-ото НС, а и към момента увеличават електоралната си подкрепа. Изправянето пред съда на политици, за които има съмнения в корупция, не е непременно знак за реваншизъм. Това е практика във високоразвити демократични държави като Франция (бившият президент Саркози прекара 15 часа в полицейския арест и бе осъден на 4 г. затвор), Италия (бившият премиер Берлускони също бе осъден на 4 г. затвор за данъчни престъпления през 2013), САЩ (срещу Тръмп вече тече и криминално дело в щата Ню Йорк) и др.

Знак, че законът е за всички

Навсякъде привържениците на свалените от власт политици бързат да ги изкарат жертви и тръбят, че доскорошните величия са станали мишени на политически репресии. Ала в утвърдените демокрации процесите срещу фигури от голям калибър най-често са знак, че принципът за върховенството на закона се спазва. Въпросът в контекста на България и тукашната осакатена Темида по-скоро е друг – дали за висшите политици, за „големците“ някога идва „Видовден“ или те винаги успешно се изплъзват от ръцете на възмездието? По-важен е другият ефект от жалбата на ГЕРБ – виждайки как в ЕНП бранят своите си хора, българите, които смятат, че проверките и уволненията, предприети от кабинета „Янев“, са основателни, ще се погнусят и ще загубят (ако изобщо са го имали) доверие в европейските институции. Конюнктурната партийна подкрепа, дошла с пощенско клеймо от Брюксел, може да налее вода в мелниците на радикални политически проекти и предприемачи, които поставят под съмнение ползата от членството в ЕС.

Автор: Петър Чолаков