Цвета Кирилова: Преди да сме народ и нация, ние трябва да сме човеци

Много е простичко, хора…
Преди да сме народ и нация, ние трябва да сме човеци.

Все още се лутаме и не можем да открием верния път, сякаш сме загубени в гъста и непроходима гора и една грешна стъпка може да ни отпрати в злокобната паст на урвата.

Ние сме народ с добродетели и нация от създатели на възможности, а единственото, което показваме от лицето ни у нас и пред света е най-тъмната страна на същността ни – съскащи и тракащи от егоцентризъм ченета, урагани от зависимости, ветрове и бури от завист, ненаситно скъперничество, монолози от насечени неравномерни и неубедителни речи.

Ние сме Светлина, защото има толкова светещи личности в Отечеството ни, готови да дават знанието, таланта и вдъхновението си за едно по-добро настояще и бъдеще, за нашето тук и сега. И всячески враговете възпират появата на този полъх на пролетта. Погубват аромата и чистотата. Негативните вибрации и послания са преградата за вдъхновение и съзидателност на обществото ни.

Има държави, които без изобилстващи природни ресурси успяват, защото народът им живее с копнежи и мечти, той тръпне в желание да ги реализира и да направи света по-добър. Превъзходството в успеваемостта идва от вдъхновението на творческия устрем и уважението към личността. Първенците сърфират на гребена на вълната, въпреки че са обкръжени от неочаквани предизвикателства, защото имат вълшебни идеи и изгарят горещо за тяхното съвсем реалистично материализиране.

Духът създава материята, а не обратното. Духът е онзи, който изгражда катедралата на вярата и гради нови светове. Водачът на Цивилизацията в този и следващите векове е Истината, а тя е изначалният божествен завет за достоверност на нашето толкова кратко съществуване. Без Истината, ние живеем в свят на измами и поквара. В свят на изгнили корени и души.

Човешкото същество е най- голямото злато и ценност на една проявена реалност. Борбата срещу правото на съществуване е входният билет за долния свят. Личността е човешкият капитал, без който нито една пустиня не би могла да се превърне в рай. Това е обожествената индивидуалност, тази която знае защо е тук и сега. Тя е имплозивна в смирението и усещането си за значимост, всъщност е и така дивно експлозивна в умението да създава форми, образи и мелодия чрез мисъл.

Етика, морал, нравственост, съзнание, поведение, принципи. Защо са ни всички тези норми за картографиране на човешката същност, когато не разполагаме с емпатия и чувства. Накъде сме тръгнали, когато всекидневно неглижираме, опорочаваме и изгаряме без капка свян чистотата на сетивата и стойностите дълбоко вътре в личността.

Не парите издигат човека, ако той сам по себе си е една изпепелена надълбоко черна дупка, а познанието и разбирането му – с какво е нужен, полезен и необходим на света. Човекът е духовно и добродетелно същество, но се реализира като такова, когато има благодатна среда за развитие. Неговото постоянно изучаващо и целомъдрено състояние в света на известното и неизвестното го заставя да търси нови пластове отвъд хоризонта.

Човешкото усъвършенстване и вътрешно търсене е процес на оглеждане в огледало с две страни. Едната е за тези, които ще намерят мястото си сред светлините на човешкия гений, ще наблюдават променливите на живота благодарение на своята личностна експресивност и втората страна, в която всеки сам изследва вътрешността си и дълбае все по- навътре. Понякога болезнено. Понякога сякаш търсиш посока, но не намираш път. Понякога е толкова дълбоко, че се питаш – а тук дали е възможно да се запали искрица светлина.

Човекът е вдъхновението заради, което си струва да съществуваме в този свят и да горим за него, да правим възможното по силите и способностите ни, за да го променяме и превръщаме в идеал, към който самите ние да се стремим. Усилия заради пиршество на доброто над злото. Заради приказките с щастлив край, които завършват винаги успокояващо и победоносно.

Светлината бавно и уверено отмества сенките на тъмнината. В битката тържествено и с голямо свистене доказват силата си мечът на духа и подивялата конница на ветровете. Усещам мъртвото вълнение в българското общество, което предхожда прииждащото велико духовно и социално размразяване.
Новото време настъпи и всичко старо ще бъде отмито и забравено, а напред ще излязат духовно богатите българи, с висока ценностна система и със силни естетико художествени търсения.

България е Цивилизация на духа и това право повече никой не може да ни отнеме.

Цвета Кирилова